ОПИТ ЗА АВТОПОРТРЕТ
ОПИТ ЗА АВТОПОРТРЕТ
Аз съм сбъркан човек, запомни го.
Съвсем наопаки и напук живея.
Купувам вместо мебели - книги.
Вятър на бяла кобила ме вее.
Не обличам вечерни рокли.
През зимата ходя без шал и шапка.
Не нося чадър и в локвите
с най-новите си обувки шляпам.
Не се подпирам на чуждо име.
Нямам доверие в самолетите.
Стиховете ми са с неточни рими.
И студено си пия кафето.
Не съм в крак нито с модата, нито с другите.
Със себе си, че съм в крак, е главното.
И нищо чудно, както е тръгнало -
вместо дяволите
да ме вземат ангелите.
ПОДСВИРКВАЙКИ - КЪМ ГОЛГОТА
(предизвикано стихотворение)
Шляпам с босите си крака
по неизмитата теракота.
Аз единствена мога така -
подсвирквайки - към Голгота.
Мога всичко - добро и зло.
Дори да пържа картофи.
Да спя в ергенското ти легло.
Или да драсна две строфи.
След седем водки да тръгна пеш.
И даже - без да залитам.
Да си накапя полата със свещ,
когато се стапяш в очите ми.
Да се наливам кротко с коняк,
напук на твойте кафета.
Аз единствена зная как
сваляш звезди от небето
направо връз мръсния нощен асфалт -
да има какво да подритвам…
Не пожелавам този твой хал
врагът ми дори да изпита!
***
По въздуха усетих, че те има.
Миришеше на ябълки и вино,
на ризата ти, току-що изпрана,
на твоята лула от морска пяна,
на стари снимки и на нови книги,
на въздух, разлюлян от мойте мигли,
на цвете, от градините откраднато,
на нещо неизказано и жадно,
на пръстите ти, йодни от тютюна,
на кратки нощи с бясно пълнолуние,
на лято, отпътувало със влака,
на сянката ти, чакаща ме в мрака,
и на любов последна. Или първа.
По въздуха разбрах, че си се върнал.
***
Той ме целуна нежно.
Припърха дъхът му по устните ми.
Случи се неизбежното,
небрежно до днес пропускано.
Сантиментално и ласкаво
мъглата облиза стъпките ни.
Пихме нектар от праскови
в бистрото на кръстопътя.
Подритвахме мокри кестени
и си държахме ръцете.
Мъглата вдигна завесата си.
Слънце нехайно просветна.
Скрих зад бретон очите си,
когато той ме прегърна.
Някакви хора сърдито
се блъскаха в нас като в ъгъл.
Той ме целуна. Нежно.
Под покрива на небето.
Бягайки от неизбежното,
връхлетях право в ръцете му.
ПЛЕТАЧКАТА НА ДАНТЕЛИ
Най-красивият мъж на света
идва тайно и явно при мене.
От минутите шал му плета,
и пуловер - от нетърпението си.
Нижа дните на тънки игли -
колко нежна и здрава е нишката!
Като слънчеви бегли стрели
се забиват в мене въздишките му.
Като в лунна дълбока вода
се потапям в очите му коси
в оня миг, в който шепна „Да!”
под челото му среброкосо.
И дъхът му над мене вали
като пролетен дъжд - без умора…
Трепкат тънките светли игли
в моите пръсти - надолу-нагоре -
и кълбото от страст се топи,
и с дантелени дипли прикрива
как на моето рамо спи
най-красивият мъж. И най-щастливият.
С ТЕБЕ
Свещи да има на масата. Вино да има.
И тишината кротко да спи на перваза.
Август да бъде - най-прединфарктният климат.
И цвете да има - от теб подарено - във вазата.
Нежно да бъде. Светло. И малко тревожно.
Песен да има. Без думи, но да я има.
Теб да те има - и от мен по-невъзможен.
Истинско да е. Неповторимо.
Хубава да съм. И ти да го кажеш.
Чаши да звъннат, дъхът ми свещта да люшне.
Всичко да има. Болка да има даже.
Но да не свършва.
LAST
Не че няма къде да отидеш,
но под този пласт рехав озон -
аз съм твойта последна Колхида,
ти си моят последен Язон.
Завържи се за мачтата яко
и за мен да забравяш не смей -
аз съм твойта последна Итака,
ти - последният мой Одисей.
Не че взе да нагарча животът,
но му помня и сладкия вкус -
аз съм твойта последна Голгота,
ти си моят последен Иисус.
На ръба на вселенската бездна
райска ябълка ще ти подам -
аз съм твоята Ева - последната,
ти си моят последен Адам.
ХВЪРЛЕН КАМЪК
Не хвърлям камъни, а ги събирам.
Все някога за нещо ще потрябват.
Животът не е болка за умиране.
Когато давам, не крещя: „Ограбват ме!”
Когато взимам - не го правя скришом
и всички виждат точно колко имам.
Под всяка своя дума се подписвам
и непременно с цялото си име.
Знам колко съм удобна за мишена -
глава не скланям - виря я високо.
И коленете ми са разранени
не от пълзене, а от стръмни скокове.
От полети. От бягане с препятствия.
От щурмове „на нож!”, не на прибежки.
Що камъни по мене са запратени
от всевъзможни и безгрешни грешници!
Събирам ги. Със тях ще вдигна бойница
и щом към звездна бездна се запътя,
тя със небесен гръм за упокоя ми
връз всеки, хвърлил камък, ще се срути.
***
Спри! От изненада свят ми се завива!
Тръгвам без да питам, без да знам къде.
Разума не слушам. Приказно-щастлива,
аз ли те повиках или сам дойде?
Хайде разкажи ми десет стари притчи
или ми цитирай Стендал наизуст.
Любовта какво е - секс или обичане?
Пробвала съм вече тайния ? вкус.
Още ли си мислиш, че не те разбирам!
Под листата често скрит е вкусен плод.
От любов, е знайно, никой не умира.
Впрочем, а без нея - има ли живот?
