Тодор Бакърджиев

Социалното равенство е равно на нула.

Нацията е родила национализма, но понякога го погребва.

И мафиотският октопод използва мастило за прикритие.

За разлика от народните, приказките на политиците обикновено са с лош край.

Ценят се онези критерии за живот, които нямат мярка.

И тоалетната хартия е в лентата на живота.

Там, където хората се гледат накриво, и пътните катастрофи са повече.

За демагозите и Божиите заповеди са недемократични.

Опасно за живота е да живееш, сякаш си безсмъртен.

И възходът изисква да се спазват правилата за безопасност на движението.

В творческия процес много автори трябва да са подсъдими.

Ако се отречеш от себе си, може да те причислят към отрицателните герои.

“Аз знам, че нищо не знам” може да бъде мото и на глупака.

Да се вземеш в ръце не значи да се заловиш за нещо сигурно.

“Надеждата крепи човека” звучи все по-инвалидно.

Осъзнаването на злото изисква най-голяма добронамереност.

Малшанс - да плуваш срещу течението и да стигнеш до водопад.

Разтегливите понятия не удължават живота.

Лошите сънища ни помагат да приемаме света като добро място.

Моралните кастрати в управлението засилват демографската криза.

Маските на откровеността водят да открити безобразия.

Създател на зиг - зага е змията, съблазнила Ева.

За тежестта на Битието няма везни.

Живеещите пълнокръвно обикновено са духовно анемични.

Изводът рядко се оказва изход.

Когато държавата непрекъснато мами, Денят на лъжата трябва да се обяви за национален празник.

Най-голямата злоупотреба в политиката е кражбата на доверие.

Да намериш цялата истина е като да направиш атлас на Вселената.

В кръстословицата на живота последната дума е неизвестна.

И левите, и десните избиратели все по-често се усмихват накриво.

Най-консервираният хумор е през сълзи.

Поради многото кълнящи се в истината тя става все по-прокълната.

Всеки струва нещо, докато се продаде.

Самодоволството е най-масовата лъжа.

Един живот не стига да се излъжеш напълно.

Философското четене започва с романтизъм и завършва с цинизъм.

Вътрешният монолог се е появил поради безсмислието на повечето диалози.

Здравните пътеки се оказаха хайдутски.

В кухнята на брака “Горчиво”-то излиза солено.

Ако се направи паметник на глупостта, пиедесталът трябва да е земното кълбо.

Ако самият човек е грешка, може ли да се учи от грешките си?

Освен че е къса, човешката памет е и плитка.

Краката на лъжата са къси, но не и куци.

Има партии на етническа основа, но не и на етическа.

Вятърът на човешкото битие също е енергиен източник.

И Раят може да бъде харесван адски.

Дори непродалите се има за какво да се изкупват.

Утопично е да очакваме Видовден да стане виден и на Земята.

И мизантропията е част от хуманитарното познание.

Злобата на деня може да направи нощта яростна.

Розовите мисли не са продукт на сивото вещество.

В природата на човека е да не я разбира.

Краят на живота е най-старата традиция.

Неизбежното не преследва никого, защото притежава всекиго.

Постоянството на безволието също е вид воля.

Природата боледува - заразява се от човека.

Смъртта ни очаква, като ни следва.

Пустословието винаги е оживено.

Как ще посрещнеш смъртта зависи и от тези, които вече си изпратил.

Причина за сблъсъците на земята е, че всички сме пътници.

Ако имаше човечност, Диоген нямаше да търси човека с фенер.

Изкукуригалите започнаха да минават за будители.

Ако навреме не спре да твори, сатирикът се превръща в карикатура на себе си.

И мажоритарната избирателна система няма да доведе до мажорност.

Тънкостите на живота се губят сред дебелашките му шеги.

И да се организира въстание срещу мафията, тя ще е в неговия щаб.

Ако гладните продължават да стягат коланите, те ще станат по мярка за вратовете на преялите.

И да е безсмислен, животът е многозначителен.

Превратът е икономия на въстание.

Всеки ден сме по-добре от утре.

И комплексите са част от суетата.

Дълголетник е само този, който изпреварва времето си.

Човешкият страх надминава и най-смелите очаквания.

Времето е пари, с които не можеш да се откупиш от него.

Малцина изпълняват завети - повечето стоят на завет.

Не само в спорта стрелата и мишената се поставят от едни и същи ръце.

Прозявката е първата пантомима.

Бедността направи много хора крепостни граждани.

Утопията е сбор от неосъществени мечти.

Естественият подбор в политиката става все по-изкуствен.

В духовната подготовка за смъртта има злоупотреба с живота.

Прозорливият умира със затворени очи.

Нескромен е философът, който твърди нещо с положителност.

Няма нищо по-хлъзгаво от падението.

Подробното не е цялостно.

Само животът на плоските хора върви гладко.

Няма национална сигурност без сигурна нация.