СЕЗОНИ
СЕЗОНИ
Всяка есен мечтаем за пролет…
Всяка есен копнеем за лято…
Като вярващи в черква се молим
тая зима поне да е кратка…
Беше зимата дълга. Студена бе.
В ръкавиците сняг е останал…
Пролетта пак внезапно зелена е….
А дърветата - бели камбани…
После палаво слънце изгаря ни.
И за селфи стоим срещу вятъра.
Върху чергите топли и шарени
ще потънем в очите на лятото…
ЖИВОТЪТ…
Доживотната наша присъда
е да бъдем и в ада, и в рая.
Колко хубаво щеше да бъде
с теб сами да избираме края.
Но животът не е просто длъжност,
а присъствие тихо и кратко…
И е толкова скръбно и тъжно,
че понякога свършва внезапно.
Но животът не е принадлежност-
ни партийна, ни антипартийна…
Той е вяра, любов и надежда,
много често - съдба лотарийна…
Да, животът е само възможност,
да оставиш следа на земята
в изречение просто, тревожно,
както сам подредиш правилата…
Много често е радост щастлива,
а понякога просто беда…
Потърси само алтернатива
в бучка захарче в чаша с вода…
Всички чакаме своята пролет
и с мечта да е наш господар…
Но понякога главната роля
е с посмъртна награда Икар…
27 март 2017 г. - Международен ден на Театъра
