Лозан Такев

Преди петдесет години станах член на БКП. Бях курсант. Предложи ми капитан Дафин Райков. А бай Панчо Иванов от квартала - антифашист, ми стана един от поръчителите… Бай Панчо отдавна е покойник. Живя бедно и достойно. Синът му по-късно стана активист на СДС, сега също е покойник…

Всички примери край мен бяха огледални на честност, преданост, привързаност… Нямаше от какво да се притеснявам за избора си. И живях почти като тях - достойно и почтено… Вярвах убедено в онова, което върша, нямаше задкулисие и решения под масата…

И в Комсомола, и в партията, сигурен съм, оставях свой почерк, такъв какъвто беше на поръчителите ми, на онези, които ми предложиха да стана комунист, а сетне и социалист…

В годините на прехода и аз понесох с всички останали негативите на това свое безкористно членство, на своята искрена партийна принадлежност. Бях и червен боклук, бях и онзи наивник, който е разчитал единствено на сърцето си, а не на мозъка и след четиридесет години не е преустановил членството и вярата си в социалистическите идеи…

На тези избори за първи път не намерих своята пропорционална листа и в интегралната бюлетина предпочетох „Не подкрепям никого”. И сега използвам правото на вота си, да обясня защо…

Не можах да избера предпочитания кандидат,истинската партия , точната коалиция,защото в листите бяха онези,които доведоха днешното състояние на битието и живота ни в последните 28 години. След 1989-а.

Те вкупом се явиха и извикаха: „Ние пак сме тук!”…Кои бяха пак тук ли? Бойко Борисов, Цецка Цачева, Менда Стоянова, Кирил Добрев, Кристиян Вигенин, Александър Томов…

Трябваше пак да избирам професор Вили Лилков, Мартин Димитров, Радан Кънев, Лютви Местан, Красимир Каракачанов, Волен Сидеров, Валери Симеонов, Десислава Атанасова, Четин Казак, Мустафа Карадайъ, Ивелина Василева, Екатерина Захариева, Десислава Танева, и поне още няколко дузини познати до болка досегашни народни избраници, които обявиха, че са изчерпани в предишния парламент, а отново се наредиха в пропорционалните листи. Да отидат на мажоритарен избор, да се състезават демократично и да продължат да коват закони и да управляват страната ни…

Социалистът Александър Томов, за когото гласувах преди двайсет години като за социалист трето поколение в нашия многомандатен избирателен район, се появи пак, този път като представител на „недоволните”… Какъв цинизъм! Какъв морал! А как ние недоволните от него да дадем гласа си ми кажете. Все едно да изберем отново Татяна Дончева, Румен Петков, Делян Пеевски, Драгомир Стойнев, Петър Чобанов, Вежди Рашидов, Стефан Данаилов,
както и всички останали, които пак са тук..

В листите цъфнаха Евгени Михайлов, Антон Тодоров - новите лица сред старите задници на политиката, появи се пак Методи Андреев, Георги Боздуганов, Петър Москов, Николай Ненчев.

Трябваше отново да избирам Цвети Караянчева,Теменужка Петкова, Красимир Велчев, Димитър Главчев, трябваше отново да давам гласа си за Светльо Витков, за Слави Бинев, за Жорж Ганчев.

Явно в минутите за размисъл и в минутите на избор пропускам много от заслужаващите внимание да бъдат в тези списъци, но повечето от тях са в местоимението „Кой”.

И сега идва наред въпросът и отговорът ЗАЩО избрах последното спасително квадратче, което също не минава бариерата от четири процента „Не подкрепям никого”…

Все пак политиката може да е мръсна работа, но има място и за малко морал и почтеност. И като се кандидатираш за власт и да бъдеш съдник в обществото няма как да прескочиш питането: „С какви очи, с какъв принос да бъдеш ново лице в политиката идваш на тези избори!?”

След като питаме „КОЙ да е в парламента?” трябва да питаме и ЗАЩО избираме тези хора! И как тези същите лица ще управляват различно и по новому държавата и страната ни?

Ще има управление на малцинството! У нас малцинството винаги е било на почит… Малцина управляват, малцина са милионерите. Малцина са способните, честните, достойните… Малцина са статуквото, малцина са задкулисието… Малцина са лицата в пропорционалните листи, които стават за всичко - влизат във всички министерства, влизат във всякакви коалиции, само и само да са по-близо до „Дондуков”, нищо че Дондуков е руска фамилия все пак…

Не е никак зле сред новите 240, с които ни прогърмяха ушите и замъглиха очите в изборния ден по всички телевизии, да преброим колко са новите и колко са старите пред тях. И да питаме не кои са, а защо са там пак!?

Купуването и продаването на гласове намаляло. И вече не е престъпление, а представление… Пари не са давани. Че то двайсет-трийсет лева вече пари ли са?

(писано няколко часа преди края на изборния ден на 26 март, 2017 година)