Радослав Игнатов

… и вече опознал света, не можеш да опишeш нищо
на произносим език, измъчващ трепетно ума -
коварен, вездесъщ в свободната огромност:
спокойствие, непредвещана голота, а подир нея
следва новороденото от празнотата битие,
надличното пространство, водовъртежите
в космическото ехо, блуждаещата сила
на неназовимото, прекрасното
безредие, фрагментите на отклонените събития -
високи полети, дими небитието, -
отношения, презареждане
на напрежения, пориви, неща: бръшлян и гняв;
погълнат от реда, освободен от историческото бреме
да създаваш цялост и единство от неравности,
енергии, безкрайни моди и противоречия
с главозамайващата бързина
на кипнал в мощния си ритъм мозък -
от си бемол до какофоничното опожаряване
на плъзгащата се из непознатите
космически пространства,
разпокъсана от ветрове и вихри, самовъзраждаща се
в собственото си движение материя:
сгъстяван от събития сложен свят
със своите случайности и съвпадения,
разлики и прилики, копнежи в бързата реалност,
набръчкани повърхности на агрегатни състояния,
които, групирани в определени отношения,
докоснат ли се една друга, заражда се живот
и бъдещето идва, пристига бъдещето време, пулсира
магмата на бъдещото настояще,
дъхът ти връз мразовитото стъкло,
през който цялата природа преминава, заоблачена
в снежен цвят сред виделината
между пукащите из студа дървесни стволове,
издига се, полюшва се и чезне пред окото,
за да се вреже в утрото,
ухаеща на борова смола, на мащерка и козе мляко,
затънала до коленете в скрежни паяжини.