РАЗГОВОР
РАЗГОВОР
Най-често
със баща си
си говоря -
с духа му
и със спомени,
които ми остави.
С него вече
нямам за какво
да споря
и трудни думи
няма помежду ни.
Но тихичко
понякога го моля -
там горе,
във небесните селения,
за мене тук
да не забравя…
ПЪРВИТЕ
Кокичета
цъфнаха.
Бадемите
цъфнаха
с тях.
Дали студът
ще ги попари
и цвета
ще изгори?
Но винаги
със първите
така е,
когато вън
запролетява…
СЪНУВАМ ЦВЕТЯ
Сънувам цветя.
Сънувам бели капки
от Малага,
червени рози
от Толедо,
от Кордова
божур избухнал.
И рани кървави
по гроба
на Федерико Лорка.
ТИХИЧКО ГОВОРЯ
Тихо, тихичко говоря,
гласа ми никой да не чуе.
Нито хората далече,
нито хората край мене.
Нито вятърът в полето,
нито уличните псета.
Тихо, тихичко говоря,
а крещи, крещи сърцето.
ЦЕЛУВКА
Колко много
звезди по небето -
жълти,
златни,
червени…
Огряват
съня на жена.
Най-нежната
от тях
на устните й каца.
УТРО
Ромон на поток в Балкана
едва се чува в гъсталака.
Вятърът се скри далече
и нищо, нищо не помръдва.
Върхарите горят във злато,
а бяло, блеснало сребро
танцува леко във реката.
Тихо, тихо - ранна тишина.
Единствено сокол разбуден
с крилете изплющява…
ЗВЕЗДА
Иде дъхава нощта.
Коларят кара по небето
огнена кола.
Мята златокоса грива
хукнала напред звезда.
Едва ли
някой ще я стигне.
