Иван Енчев

Отзив за стихосбирката „Прошепнати думи” от Таньо Клисуров

Завладяващите лирически откровения в стихосбирката „Прошепнати думи” /2016/ от Таньо Клисуров са породени не само от някои впечатлителни случки, истории, спомени или мечти. Те преди всичко излъчват органична поезия.

Изрично са определени от автора като „Стихотворения за любовта” Всеизвестно е, че това чувство има много човешки измерения и насоки: към родителите, към рожбите, към Родината, към приятелите, към красивото, към природата… Тук става дума конкретно за любовта между мъжа и жената. И още по-точно, за трудно поддаващия се на външни внушения съдбовен чар на съпружеското чувство.

Когато разглеждаме любовната лирика на литературните класици, сме свикнали да казваме, че те много често сливат поета с лирическия герой. Възможен е подобен поглед и към стихосбирката „Прошепнати думи”.

Въпреки обявеното посвещение на автора, тук не обсъждам любовните признания на поета Таньо Клисуров към неговата съпруга Мария.

Аз възприемам стихотворенията като интимни трепети на един обобщен лирически редник на любовта, който носи в раницата си генералските пагони на обичащ съпруг. Така ще избегна всякакви недоразумения от семейно-битов и друг по-тесен житейски нюанс на моите скромни размисли, породени от няколкократното препрочитане на книгата.

Ето само началото и края на стихотворението „Тайна песен на редника”, с което е озаглавен първият цикъл на сборника „Прошепнати думи”:

В часа любовен всички сме еднакви -
без постове, без власт и без богатство.
…
Но идва след суровите закони
пак нежен час. Душата ми е жива.
И блясват генералските пагони,
любимата които ми пришива.

В тези седемдесет и пет стихотворения, включени в книгата, не става дума за драмите на несподелената любов, нито за трагедиите на невъзможната крадена любов, или за илюзиите на тайната платоническа любов. Обект на тази лирика са естествените отношения на двама влюбени съпрузи.

За обичта им не само в първите години на техния съвместен живот, а и в дългите дни и нощи на средната възраст, когато в семейството вече са се родили деца и внуци. В тази любов не липсват кратки неангажиращи истинското чувство отклонения от семейното гнездо.

Не липсват и изблици на недоразумения и ярост между характерите на две личности, които живеят в един общ дом. Тъкмо силният магнетизъм на чувствата им ги привлича още по-силно и ги помирява. Всеотдайността им ги обединява срещу следващите несгоди по общия житейски път през сезони и години.

Сборникът е една рядко срещана книга. В повечето случаи в традиционната любовна лирика преобладават слова като луната, звездите, росата, облаците, бляновете, розите, кокичетата и т.н.

Стихотворенията в „Прошепнати думи” са изградени по съвсем нов начин. Звучат много по-естествено и съвременно. Аз ги възприемам като една лирическа поема за семейната любов.

Тя ми прилича на пълноводно езеро, което с годините сякаш става все по-дълбоко. Чувствата не бушуват като показни театрални вихрушки. Те са ту кристално чисти, ту размътени от случайни притоци на някоя житейска буря, ту позлатени от утринната свежест на слънчевия изгрев, ту развълнувани от неочаквани пристъпи на ревност или обида.

Лирическият герой обича безрезервно, не търси декларативен ответ на своите чувства. Той вярва с душата си в искреността на своята съпруга. И в двамата любовното привличане е така непринудено, както е пулсът на сърцата им. Както дишането, гледането, слушането. Както всичко естествено.

Навсякъде в тази стихосбирка в три части, отделени с ефектни цветни картини от художника Злати Златев, се чувства усещането за ярко мъжко присъствие. Най-релефно то е показано в стихотворението „Мъжки вятър”:

Бедро с омайваща и нежна кожа
за миг се мерне в погледа едва…
И въздухът е сладко разтревожен
от мъжките въздишки след това.

Стиховете в книгата са лирическа възхвала на семейната любов, без украсяване с лустро и гланц, без превъзнасяне. Чувството е трайно и всевластно.

Семейните отношения са такива, каквито са в действителност - с меда и горчилката на ежедневието, с неговите празници и делници, радости и тревоги, болести и веселия.

А не с илюзиите на фантазьори, летящи из облаците. Влюбените съпрузи са в реалната си делнична обстановка: край семейната пералня, кухня, спалня, или на разходка.

Влюбеният съпруг не забравя и радостта си от съществуването на своите деца, родени от истинската семейна любов. Тя преминава по моста на естествените чувства и към внуците - най-доброто материално и духовно продължение на съпружеската обич.

Сборникът „Прошепнати думи” не е предназначен за убиване на скуката в автобусите от Стара Загора до София или Варна. Той трябва да се чете и препрочита в приятна семейна атмосфера.

А старите ергени трябва да си го запазят като настолна книга, та дано усетят колко е сладко да си семеен с любимия човек, и най-сетне да се решат да се задомят. Привържениците на еднополовите бракове, Боже, опази!, хич да не посягат към тези духовни бисери на семейния живот, защото ще ги омаскарят подобно свине за угояване. Ако от една любовна връзка не се раждат деца и внуци, пиши я разврат!

В тази книга думите на лирическия герой са прошепнати. Възприемат се като истински откровения в свещения храм на семейната любов. Те са лишени от показния площаден патос на уличните демонстрации.

Далече са от кръчмарските крясъци на сватбарските порно, пардон, фолкпевици.
Ето колко тихо звучат словата в края на откровението „Прошепнатите думи”, което е дало име на целия сборник:

Лъжа ли, истина ли бе? - у мен
прошепнатите думи още тътнат…
Аз се родих повторно този ден.
А подир девет месеца - синът ми.

Както навсякъде в сборника, и тук авторът показва своето високо художествено майсторство, постигайки невероятно въздействащ ефект не само с хиперболата, че шепотът тътне, а и с асонантната рима „тътнат - синът ми”.

Тя изпъква още по-ярко в явния контраст с традиционното мъжко благозвучие „мен - ден.”

Стихосбирката е изградена от три цикъла, които представят в развитие главната тема за любовта. Метафорите са логични, а не самоцелни. Лексиката е всекидневна. На доста места се използват думите „прегръдка”, „целувка” и най-вече „любима”.

Те звучат свежо, за разлика от стереотипните изтъркани от употреба слова, от които гъмжат писанията на толкова много набедени стихотворци в днешно време.

Светът не е курорт за безполови ангели с безкрайни пищни софри и разгулни вълшебства на фантазията. И в библейския рай има предрешени дяволи, които яхат наивните ангели.

Между мъжкото и женското начало в природата винаги протича биологично напрежение, което възражда живота. Тъкмо в това се крие разковничето на щастието, че сме живи хора.

Няколко думи и за еротиката в семейната любов. В тези творби тя не е табу, но и не е разголена като при кръчмарски изпълнения. Тя е приглушена, загатната, а не вулгарна като в уличен роман.

Тук словото е премерено добре. Лирическият герой чистосърдечно признава, че химията на биологията е неизменна част от ежедневната любов на съпрузите. Тя е скритото интимно огледало на семейния живот, в което се оглеждат само те двамата, когато са насаме.

И не бива да се сърдят на порасналите си деца, които вече посягат към тайния мед на любовния копнеж. По естествените закони на живота всички пътеки на любовта тръгват към семейната спалня, но не всички завършват там.

Любовното чувство е споделено най-ярко в стихотворението „Прегръдка”, което е подарило своето заглавие на втория цикъл на сборника. Ще го цитирам почти цялото, без първия куплет:

С годините бавно любимата става другар.
Прегръщам те както в студентската моя квартира.
Макар от стената да сочи един календар,
че двайсет години по-късно сега се намирам;

че няма хазаи в среднощната тиха тъма
да чуят, напрегнали слух, тази ласка гореща.
Синът ни, сам вече получил любовни писма,
в съседната стая за нея дали се досеща?

За никого нека не мислим. А още веднъж
прегръдката наша да бъде докрай всеотдайна…
Под твойто сърце - като зрънце след пролетен дъжд -
дано покълне от всички най-светлата тайна!

Лирическият герой не се срамува открито да сподели своята физическа любов към съпругата си. Метафората за житното зрънце е истинска находка за поета с релефното внушение за родителския копнеж.

Художествените средства, използвани в цялата стихосбирка, са пестеливи, но силно въздействащи. В тази дълга пиеса за двама преобладава откровеният монолог на обичащия съпруг пред очите на своята любима. А тя е обрисувана косвено чрез своето поведение като влюбена жена, спътница и другарка на съпруга си.

Ще завърша моя преглед с част от стихотворението „Ретролюбов”. Така е наречен и третият цикъл на книгата.

Щастлив съм, че така сме старомодни,
че продължихме с теб рода човешки,
че с теб годините ми бяха плодни,
че писах стихове, че правих грешки,
че бе животът ми дотук населен
с прегръдката ти млада и немлада…

Как да не завидиш на такъв щастлив съпруг, след като си прочел тези откровени стихове на радост и удовлетворение от живота! Стихотворният сборник „Прошепнати думи” е поредната творческа сполука на поета Таньо Клисуров.

Той доставя естетическа наслада на читателя със своята искреност и многопосочност на поетичните си послания.

Книгата е един талантлив лирически апотеоз на естествените семейните чувства, на които се гради всяко прогресивно общество.

——-
Таньо Клисуров. Прошепнати думи. Изд. „Лаген”, Стара Загора, 2016