СЕЗОНЪТ НА БЕЗСЪНИЯТА
СЕЗОНЪТ НА БЕЗСЪНИЯТА
Дойде сезонът
на безсънията,
на пълнолунието,
на съмненията.
Ветровете брулят
наедрели дюли.
Уж е урожай,
а губим
радости, приятели и думи…
Дойде септември
с бяла песен -
гол и ням,
и неуместен.
Вместо хляб да меся -
чаршафи мачкам.
Не ставам от постелята.
ИНТЕРНЕТ
В окото на паяка -
целия свят!
Зорко ни следи
гигантският паразит,
незнайно точно къде
в кълбото си свит…
В мрежата му чутовна
доброволно се заплитаме,
с удоволствие висим,
а той бавно ни разлага
един по един,
докато блудкаво
в килиите му лепкави
спим.
МАЙЧИНИ МИСЛИ
…притихнала в себе си
в мисли бодливи
там в градината
при твоите рози
лимони и сливи
питаш се, мамо
отново
отново
„къде сгреших, Боже, този път,
с какво оскърбих Твоето слово?”
не си сгрешила, мамо -
познавам сърцето ти
а и да си,
Бог вече ти е простил
само
защото поставяш въпроса:
Къде сгреших?
ПЪРВИ ЯНУАРИ
Тази нощ тишината е приказно бяла
и се рони на ситен, бляскав прашец…
Кой изпрати я в тази нощ засияла
от танц на снежинки с леден ветрец?
Кой нарисува земята в светещо бяло -
като приказка чудна от Шарл Перо?
Спящата красавица е развяла тук шала си.
Пепеляшка сънува пантофката от кристал…
Тишина, тишина, тишина… в огледалато.
В огледалото бяло на снежната нощ.
Първи януари е. Селцето - заспало. А аз
пазя от събуждане този нереален разкош…