СЕЗОНЪТ НА БЕЗСЪНИЯТА

Жени Костадинова

СЕЗОНЪТ НА БЕЗСЪНИЯТА

Дойде сезонът
на безсънията,
на пълнолунието,
на съмненията.
Ветровете брулят
наедрели дюли.
Уж е урожай,
а губим
радости, приятели и думи…
Дойде септември
с бяла песен -
гол и ням,
и неуместен.
Вместо хляб да меся -
чаршафи мачкам.
Не ставам от постелята.


ИНТЕРНЕТ

В окото на паяка -
целия свят!

Зорко ни следи
гигантският паразит,
незнайно точно къде
в кълбото си свит…

В мрежата му чутовна
доброволно се заплитаме,
с удоволствие висим,

а той бавно ни разлага
един по един,
докато блудкаво
в килиите му лепкави
спим.


МАЙЧИНИ МИСЛИ

…притихнала в себе си
в мисли бодливи
там в градината
при твоите рози
лимони и сливи

питаш се, мамо
отново
отново

„къде сгреших, Боже, този път,
с какво оскърбих Твоето слово?”

не си сгрешила, мамо -
познавам сърцето ти

а и да си,
Бог вече ти е простил
само
защото поставяш въпроса:

Къде сгреших?


ПЪРВИ ЯНУАРИ

Тази нощ тишината е приказно бяла
и се рони на ситен, бляскав прашец…
Кой изпрати я в тази нощ засияла
от танц на снежинки с леден ветрец?

Кой нарисува земята в светещо бяло -
като приказка чудна от Шарл Перо?
Спящата красавица е развяла тук шала си.
Пепеляшка сънува пантофката от кристал…

Тишина, тишина, тишина… в огледалато.
В огледалото бяло на снежната нощ.
Първи януари е. Селцето - заспало. А аз
пазя от събуждане този нереален разкош…