КРИЛО
КРИЛО
До виното родена.
И до хляба.
Свещена простота.
Човешки ръст.
Една ръка подадена.
Широка. Пряма.
Подобно кълна
в плодна пръст.
До виното родена.
И до хляба.
Човещина -
Човеку отредена.
Във ден студен.
И тъмна нощ.
Различни сме по цвят.
И вери.
В гърдите ни -
едно сърце.
И камъни да падат
от небето…
тя - птицата живее,
в размаха на крилце.
ЗАГЛЪХВАЩИ ИСТИНИ
В шептенето на недоволството.
В крясъка на мълчанието.
В премълчаните истини.
В цената на чувствата.
В изречените присъди.
В усмихнато коварство.
В набръчканата нежност.
Във ненаправено добро.
В извършената мерзост.
В прашасалия стих.
В заглъхналата чалга.
Човешкото ни потекло -
презира безчовечност.
ИЗГРЕВ
Кръвта ми ври от пролети
в полегнали треви.
С отлитнали глухарчета.
Кръвта ми ври и от столетия,
в които няма да мълвят очите ни.
С гранитни устни…
Над обичта треви ще полудяват.
Да съм далеч от тебе е изкуство.
Във другия живот на дните
…ще изгряваме.
БАБИНА МЕНТА
Като мента дива
в мен годините прегарят.
В нощите ми самодива
води ме към теб и гали
с твоите ръце съня ми.
Във очите ми те вплита
и цъфтят, цъфтят тинтяви.
Мента дива. Топла пита.
Бряг. И дървен кръст.
Пътя ми към двора бабин -
дълъг като плодна пръст,
с мента дива ми е даден.
БЯЛО СЛЪНЦЕ
Слънце се е надвесило
над въпросите премълчани.
Ще берем ли времето есенно,
сплели пръсти на свечеряване…
Мараня е - над ожънати ниви.
И е тихо. Предгроздово. Пълно.
Слънчогледи в очите ни - живи.
А в душите - бяло слънце. И мълния.
