Георги Караиванов

Обичам ширните нивя със макове
и попилените сред тях мъниста
на бледия синчец във утрината чиста,
кога роса е капнала.

Тогава въздухът е свеж. Полека
разгъва свода своята коприна
върху заруменелите от плам рътлини.
Денят се спуща по пътеката.

Из буйно нацъфтелите полета
звънливо се понася птичо цвъркане,
а утринният вятър свежда класовете,
които няма да замръкнат.

Обичам белите жътварски кърпи,
да видя искам слънцето, нивята
и тия житни класове, които чакат
да ги прекърши сърпът.

——————————

сп. „Завети”, г. 6, кн. 7, 1939 г.