Станко Венин

Днеска, когато над света виси като закана една пропукана и кървава длан, разпиляла милионите по земята като къшей хляб, когато из фабрики, угари и юзини гърми черният вик - хляб, има още трубадури, които пеят за сиянието на лунните вечери, за песента на славея, за тихите въздишки на влюбените, за белите гълъби, пречупили крила в минаретата на джамиите, въздишат, пият и пеят старите бохеми и новите „звезди”, а народът мре от глад.

Но дълбоко из багерите на мините, из кървавата челюст на човека в синята блуза, из гърдите на рибаря, който кърпи раздраните платна и с тежък чук кове строшената мачта, се долавя тътенът на нова мощна песен, която залива света.

Тази песен малцина от нашите писатели дочуват и още по-малцина запяват.

Един от младите наши писатели, Тодор Ценков, сам жертва на американския капитал, пропилял години наред във фабрики, кланици и пристанища, отпечата тази есен първия си роман „По света за хляб”.

С ярък реализъм Ценков описва живота на емигрантските българи в Америка; борбите, стачките и бунтовете им за извоюване на по-добри трудови условия, хищните нокти на капиталистическите агенти, купувачи на бели роби, положението на жената като работничка, домакиня и майка.

Като композиция романът „По света за хляб” е един от най-хубавите български романи и затова той подигна голям шум всред нашите литературни кръгове.

Действително, романът на места е стилово неиздържан, но това са неща, с които Ценков лесно ще се справи и вярваме, че вторият му роман ще бъде едно завършено художествено произведение.

Ценков вярно е доловил ритъма на времето, умее да използва събитията и добре да подбира и разработва сюжета.

Вярата, която създаде „По света за хляб” ще бъде закрепена от новите му работи.

Искрени и братски поздравления на автора.

——————————

в. „Вечерна бургаска поща”, г. 5, бр. 1277, 22.11. 1932 г.