ПОГЛЕДЪТ

Боян Ангелов

Само синият поглед остана,
вплетен в рамката на портрета.
Отстрани, по бюра и дивани,
спят държавните мекерета.
Те сънуват как сладичко хрупкат
диво патешко с брюкселско зеле
и дълбаят бюджетната дупка…
Всеки вече по нещичко взел е.

Всички тези партийни велможи -
от зелени до тъмнолилави -
са съдрали по хиляди кожи
и замръкват все в чужди държави.
Всички тези пишман депутати
се подготвят за нови грабежи.
До мечтаните изборни дати
разтоварват вагони с надежди.

Ясносиният поглед прониза
низостта и страха ни прободе.
От портрета си Левски излиза
и ни пита безмълвно:
- Народе????