Стефан П. Стефанов

Може ли някой да изчете литературата, която е написана за Левски? Не може. А тя с всеки ден се увеличава. Това е така, защото той успя да постави в бележника си четири въпросителни след думата НАРОДЕ????

Още приживе Васил Иванов Кунчев постави тези въпросителни, които разбудиха мнозина от сънародниците му. Онези, които станаха негови събратя. И тръгнаха след него.

Вдигнаха се четите след 20 априлий 1876 г. Двеста и пет души тръгнаха по-късно след Ботев при Козлодуй. По същото време 26 души тръгват след войводата Таньо Стоянов при с. Пожарево, Тутраканско.

Въпреки че въстаналите знаеха, че не могат да надвият в единоборство османската империя, те тръгнаха срещу нея. И вървяха уверено. Като Левски.

Той знаеше, че живее в историческо време и призоваваше с писмата си хората да бързат да запишат имената си в борбата срещу петвековния потисник. В своите вестници по-късно Ботев призоваваше за същото. Мнозина изгоряха в тази кървава борба, която запали Априлското въстание.

И пламъкът от това човешко изгаряне предизвика Руско-турската освободителна война. Тогава следовниците на Левски се наредиха в опълченските дружини на генерал Столетов.

И не бяха десетки. И не бяха стотици. Бяха хиляди. Обрекоха се напълно съзнателно на чутовния шипченски подвиг, който не позволи обрат във войната.

Искрата на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, зовът на Чинтулов, Славейков, Раковски, Каравелов и Ботев, саможертвените походи на четите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, на Панайот Хитов и Филип Тотю след двете легии на Раковски доведоха до комитетите на Левски и до ревностните му последователи, които в негова чест се нарекоха апостоли и не го посрамиха.

Ето как се роди и разви една възходяща градация на революционната борба, която доведе до нашето Освобождение.

Примерът на Левски, на неговите войнстващи предходници и следовници се изучаваше, познаваше се и доведе до учудилата света невероятна победа при превземането на Одрин по времето на Балканската война, при превземането на Добрич и Тутракан, както и при отбраната на Южния фронт по времето на Първата световна война.

И не спряха българските победи, а се увеличаваха - военни, спортни, научни, трудови, победи в изкуствата.

Всички грамотни българи познават живота и делото на Левски. И непрекъснато ги изследват. Някой може да каже: “Какво толкова се изследва - всичко вече се знае.” Оказва се, че не всичко се знае.

За някои е загадка преходът от монашество към революционна дейност.

За други е загадка израстването на обикновения Васил Иванов Кунчев до национален водач.

За трети е загадка европейската му същност.

За четвърти е загадка залавянето на Левски.

За пети - погребението му. Десет години от живота си Хайтов посвети на уточняването на гроба на Левски.

Загадка е и харизмата на Апостола. Не само за неговите съвременници и последователи, но и за днешните българи.

А истината е много ясна. Той просто прекалено много е възжаждал освобождението на отечеството. Толкова много, че е събрал жаждата на своите сънародници от пет столетия. И я превърнал в концентрирана мощна енергия, която не знаеше спиране.

Левски е еманация на българския дух. И се превърна в неговото водещо знаме. Съзнавайки саможертвата си. Знаме, което не само води последователите му към величави победи, но и днес ги вдъхновява, независимо от коя политическа сила са. А защо това е така?

Така е, защото Левски е борбен и всеотдаен.

Така е, защото Левски е упорит и настойчив.

Така е, защото Левски покрива думите си с дела в името на България.

Васил Иванов Кунчев, великият дякон, израства до Апостол със своята действена любов към Родината, със своето желязно мъжество, прозорлива мъдрост и недостижим героизъм!

Той е толкова искрен, скромен и съзидателен, че се е превърнал в светъл пример за вярно служене на отечествения дълг за всички нас.