ДЪРПАНА БАНИЦА
Тази декемврийска вечер се вледени още с притъмняването. Севим се сгуши на своя диван в кухнята близо до печката и застина в тревогата си. Беше невисока трътлеста туркиня с бяло лице, сбръчкано чело и остър нос.
Нейните отчаяни въздишки се сляха с воя на свирепата виелица. В съседната стая на панелното жилище снаха й Семра се залисваше по поредния турски телевизионен сериал сред детинската врява на двете си палави момиченца.
Севим, някогашната вакла красавица с едри живи очи, беше посърнала. Никому не смееше да признае тя в каква жарка пещ я пече съвестта й в мразовитата вечер. От покруса не се усети как започна да плете на една кука синьо бебешко терличе…
…Преди време, когато набитият мургав здравеняк Лютви, синът на Севим, каза на вечеря с неговата момчешка усмивка, че е мераклия да замине на военна мисия в Азия, жена му Семра направо се разхълца:
- Как ще ме зарежеш сама за цели шест месеца?!
- Аз ще ти помагам! - намеси се властно Севим. - Щом дават толкоз хубави пари, ще си вдигнете нова къща. - Нейният мечешки поглед гризна снахата: „Тук аз съм сайбията!”
Лютви пресече приказката им:
- Внукът на комшийката баба Христина, Георги, също е кандидат за мисията. Служим в едно военно поделение. Аратлици сме. Скоро ще изберат единия от двама ни.
Подир няколко вечери Севим пак подхвана своето:
- Чоджум, чувала съм, че господин Кадир е арабия човек. Ей на, Курбан байрам се задава. Я дай да му извъртим на чеверме един бурма коч? Пък той да се обади там на твоите началници.
- Мамо, ти чуваш ли се какво плещиш! - скастри я синът. - Вече да не съм чул таз приказка вкъщи!
Лютви не искаше помощ от секретаря на местната организация на Движението за права и свободи. Надяваше се, че военното началство ще оцени неговото старание в службата.
Пък Севим вече чиракуваше на друг акъл. Предеше си потайна прежда: „Хубава парa е туй!”
Сутринта на празника Курбан байрам тя се разпъргави. Заръча на снаха си:
- Ти се заеми с мекиците! Аз ще направя две баници. Едната за нас, пък другата - за комшийки. С баба Христина всякой ден се конущисваме пред дюкяна за хляб.
Севим приготви две дърпани баници с ароматен копър по една стара семейна рецепта. Избра по-бухналата. Пъхна я в найлонова торба и я зави с бродирана бохча. Забради се с нова шамия и тайно се запъти към дома на господин Кадир.
Пред голямата оградена къща я спряха двама млади мъже:
- Зает е с гости! - отсече единият, с брадичката. По-високият запита:
- Ти каква си му на господин Кадир?
- Леля съм му! - излъга бързешката Севим. - Ще го сайдисам за байрама.
- Добре - каза мустакатият момък. - Ще те заведа при него.
Господин Кадир я посрещна любезно. Беше черноок шишкав мъж с тъмносин костюм и светла риза. Гонеше петдесетте. Личеше, че е свикнал да го посещават за ходатайство непознати хора.
Севим тикна бохчата в ръцете му, сякаш й пареше на къносаните пръсти:
- Господине, нося ти дърпана баница. Мирише много хубаво! Голям дерт имам, господине. Само ти можеш да ми сториш един хаир!
- Какъв да бъде? - попита Кадир, поставяйки бохчата на близката плетена маса, и леко поотпусна възела на вратовръзката си.
- Моето момче Лютви е войник. Ама иска да иде за кяр в една далечна държава. Само ти можеш да му помогнеш…
- За военната мисия ли става въпрос? - изрече покровителствено Кадир.
- Амчи, да. Давали хубави пари. За къща му трябват…
Кадир я прекъсна:
- Доколкото знам, от града ни ще вземат само един боец.
- Ама, господине, нека да отиде моят Лютви. Другият войник, Георги, си има жив баща да му помага. А Лютви си няма татко. Две дечица храни и друго ще храни, ако е рекъл Аллах.
- Добре! - каза свойски Кадир към приведената жена. - Ще сторя, което мога.
- Голям хаир ще направиш ти! - рече угоднически Севим. - Твоята дума се чува чак при министрите!
Кадир се усмихна доволно. Изпроводи я до външната си порта.
После Севим доста време се вардеше да не среща приятелката си баба Христина пред близкия магазин за хляб.
Вече оставаха само трийсет дена до завръщането на Лютви. Ръцете на Севим потръпваха от надежда за хубавата печалба. Но изневиделица днес, надвечер, нарочен куриер от военните власти я втрещи: „Лютви стъпил на скрита мина. Сега бил в болница. Останал без десен крак, но ще се съвземе.” Тя затаи от Семра жестоката вест за утре…
Севим лежеше на дивана си в кухнята и се проклинаше мълчешком: „Шепа отрова да бях ръснала в устата си, преди да продумам за тоз кървав гурбет! Ръцете ми да бяха изсъхнали, хич да не я барна оназ миризлива баница за големеца!”
Пребудува кошмарна нощ. А на развиделяване си рече: „Баба Христина, ако знае от каква жарава я дръпнах аз, на техния Великден няма да ми подава на вратата само торбичка с червени яйца и козунак, както всеки път. С тава печено агне ще ме сайдисва тя, ако знаеше…”
Мъката продължаваше да зоба сърцето на Севим като скрит молец в стара прежда. Нейните големи очи плачеха на сухо, пресъхнали от жегата в душата й! Кървави сълзи браздяха майчините устни. И те мълвяха без думи: „Нали снаха ми чака мъжко бебе! С кои уста да й изплача грозния хабер?”
