Драгни Драгнев

МОЯТА БАБА

Баба всичко може.
Слага очилата,
вестника прочита
първа в махалата.
После взема куки
и плете чорапи,
че на зима дядо
студ и мраз го хапе.
В кухнята с престилка
влиза баба, шета.
Бърза да приготви
супа и кюфтета.
И на обед кани
татко, мама, всички.
Сядам аз до нея
с грейнали очички.

ЧАСОВНИК С КУКУВИЧКА

Кукувичка се показва
от часовника у нас.
Колко е часът тогава
сам-сама познавам аз.
Всяка сутрин ме събужда -
в седем точно съм на крак.
За обяд и за вечеря
бързо ми напомня пак.
Мръкне ли навън, отново
кукувичката звънти:
лягай, че ще ставаш рано
за закуска утре ти.
Мисля си като заспивам
подир този хубав ден,
кукувичката игрива
спи ли нощем като мен…

ЩУРЧЕ

Едно щурче самотно
от топлите поля
в саксията на мама
цветята залюля.
С невидима цигулка
от вятър и лъчи -
пресипнало - гласчето
в прозореца ечи.
Какво му е? Защо ли
дотука е дошло?
Дали е долетяло
с пречупено крило…
Дали не иска хлебец
или водица то…
Затуй ли се обади
от близкото листо?
Прозореца отварям -
вън грее слънчев ден.
Ела, щурче самотно,
да си играеш с мен…

ДЪГА

Жълти, червени лалета,
бели, лилави цветчета.
Тука, а не в небесата
май че се ражда дъгата.
Смее се, грее на двора,
пълни със хубост простора.
Птички омаяни слизат,
гледат дъгата отблизо.
Гледат и чудят се всички
как е дошла тук самичка,
как от небето в простора
кацва и ляга сред двора.
Аз пък им казвам тогава:
знайте, че тука изгрява,
тук се усмихва дъгата,
цъфнат ли първо цветята.

БАРАБАН

Не миряса наш Иван -
барабан, та барабан.
Вика, плака и накрая
татко вече не изтрая
и му купи барабан
с две тупалки и колан.
Утеши се наш Иван -
цял ден бие барабан.
Тупа-лупа, махалата
вдига чак до небесата.
Ала татко не изтрая
и ядоса се накрая.
И след миг от барабана
полог за кокошки стана.

ХУДОЖНИК

Къща със коминче
сам рисувам днеска.
И на стол в средата
сяда леля Веска.
Бялото прозорче
с цвете ще накича.
Близо до вратата
ще прелита птиче.
Ще напълня двора
с цъфнали дървета.
Облаче ще гони
слънцето в небето.
Пеперудки слагам
в пъстрата градинка.
Ех, че е красива
моята картинка…

ПЕПЕРУДА

Ту прелита край дървета,
ту прикляка в цъфнал храст,
ту се гони с ветровете,
а след нея тичам аз.
Виж какви й са крилцата -
шарени като дъгата.
Нарисувах я във блока,
тя изхвръкна с два-три скока.
Де отиде, де се скри -
ха иди я намери.
Както вече ми се струва,
друга май ще нарисувам.

ЮМРУЧЕ

Вижте двете ми ръчички -
десет братчета добрички.
Скрия ли едната само,
пет другарчета ги няма.
Но какво е туй, когато
свия ей така едната?
Дядо вчера ме научи,
че е на юнак юмруче.

ПАЯЖИНА

Паяче самичко
мрежа си плете.
Мрежата му тънка
час по час расте.
Колелца, пътечки
сливат се в едно.
Паячето май че
си тъче платно.
Но подухва вятър,
слънцето блести.
И една мушица
тук и там лети.
Изведнъж, горката,
в мрежата влетя.
Падна и залепна -
и заплака тя.
Ни крачка помръдват,
ни трептят крила…
Как да й помогнем?
Питам ви, деца…