Цветан Розов

Как ще работя днес? Спи ми се. А главата ми тежи, като че ли има в нея олово. Все пак, както винаги, елегантен и обръснат отивам на работа. Отказвам кафето на колегите от съседната стая и влизам в кабинета. Срещу мен е бюрото на колежката Тетевенска, но тя идва обикновено след десет часа. Значи мога да поспя.
Уви! Телефонът. В слушалката приятен женски глас:
- Цанев?
- Да, аз съм.
- Какво става с моята молба за връщане на имота? Драголова съм.
- Още няма резултат. Ще ви се обадя след няколко дена…
Слагам слушалката и затварям очи. Спи ми се. Но телефонът не звъни, а пищи.
- Да?
- Цанев, вие казахте да очакваме скоро комисия за оценка на жилището, а минаха толкова дни… Дочев се обажда.
- Ами не ви е дошъл редът. Но ще стане, потърпете още две-три седмици…
Затварям телефона и се мъча да си спомня какво беше снощи в къщи: пийнали артисти, млада и хубава жена ми прави хороскоп, поетесата Зюмбюлева чете нови любовни стихове…
Зъррррр!!!
- Ало, Цанев слуша!
- Господин Цанев, домът ви гори! Страшно е…
- Как, кой дом, къде? Аз имам няколко дома… - събудих се окончателно. - Кажете по-точно кой дом?…
- Ами домът на Цветомир Цанев!
- Цветомир Цанев е на горния етаж - казах сдържано. - Аз съм Драгомир Цанев.
- Не може ли да отскочите да го уведомите?
- Не. Ние не си говорим!
Ама че ме стресна глупакът му с глупак! Отново съм на фотьойла и се мъча да заспя. Тетевенска може днес да дойде по-рано.