Нина Кръстева

ПРИЯТЕЛСТВО

Нончо е петгодишен кротан и не знам защо майка му все му заръчва да не се бие с другите деца от детската градина. Баща му пък го учи, че истинските мъже не се оплакват и не клеветят приятелите си.

Нончо обича да ходи на детска градина, защото там си има приятел. С Тошко всеки ден тренират усърдно, защото когато пораснат искат да станат футболисти и да са най-добрите - като онзи чичко Стоичков, който казва: „Играиш - пичелиш, не играиш - не пичелиш”. И затова Нончо и Тошко всеки ден ритат топката до забрава.

Оглушителен трясък и звън от строшено стъкло. Стреснати, всички деца се вторачват към прозореца и замръзват по местата си, после настава голяма врява.

Госпожата дотичва от някъде и гневно започва да крещи: „Кой счупи стъклото? Веднага да си признае!”. И понеже Нончо е най-близо, госпожата се обръща към него: „Нончо, кой счупи прозореца?”

С разширени от ужас очи, със стегнати от страх крехки раменца, изпънал ръце покрай слабичкото си телце, застанал мирно като войник пред своя командир, Нончо едва чуто промълвява: „Не знам, госпожо.”

„Как не знаеш? Не видя ли? Ти си най-близо до прозореца. Не може да не си видял. Какво правеше в този момент?”. Нончо мълчи, защото се сеща, че истинските мъже не клеветят приятелите си.

Но госпожата не спира да пита: „Не може да не си видял. Какво правеше ти в този момент?” и остава смаяна от отговора на хлапето: „Попримигвах, госпожо”.

ПРЕВОДАЧ

Съседите имат двегодишен бебешор Тити - много енергично детенце, което непрекъснато щъка нанякъде. Любимото му занимание е да извади съдовете от долните шкафове на кухнята и да удря капаците на тенджерите, от което се вдига оглушителна дандания.

Вчера Тити пак отворил шкафа и този път се заиграл с празните буркани. Пъхнал ръчичка в едно бурканче от бебешка храна и понеже не можал да я извади, надал рев. Дотичала майка му и започнала да му се кара да остави бурканчето. Обаче Тити свил ръчичка в юмруче, напъва ли напъва, но ръчичката не излиза. Рев, сополи… Майката в паника…

Насъбрахме се все умни глави, акъл да даваме. Половин дузина големи хора се надвикваме над главата на Тити как да си извади ръката, а той реве, та се къса и сякаш е оглушал. Баба Маруша предложи да се счупи бурканчето. Ама нали така ще се нарани детето!?! Бай Манол подметна да извикаме Бърза помощ.

Леля Гина измисли един да дърпа бурканчето, друг да дърпа Тити. Божичко, ще повредят детето! Баба Наска каза да сипнем олио в бурканчето и веднага всичко ще се оправи, но никой не й обърна внимание, защото е много стара. Майката на Тити се хвана за главата и се затръшка ревейки.

В това време дотича и Диляна, която също има две годишно момченце. Огледа, поослуша се, каза, че всички сме луди и изчезна. Върна се след три минути, водейки нейния Пепи и започна да му обяснява какво да каже на Тити.

Всички млъкнаха, а Пепи, клекнал до Тити, го попита: „Пуната?”, на което заклещеното хлапе подсмърчайки отговори: „Не. Тината.”

Пепи погледна към майка си, тя поклати глава окуражително в очакване и синчето й каза два пъти: „Пуни, пуни!”

За всеобщо смайване, Тити отпусна свитата си в юмруче ръчичка и я извади от бурканчето. Отдъхнахме си облекчено, а майката прегърна и зацелува детето си, доволна от щастливия завършек, прегърна и Пепи, на когото лепнаха прякора Преводача.

ПОДАРЪК ЗА ТАТКО

Бащата на Дани замина в чужбина да печели пари. Хлапето е само на четири, но баща му много му липсва, че не го е виждал вече от година.

Дани е общително дете - има много приятели в детската градина. Но в събота и неделя е сам вкъщи и му е скучно. Той все моли майка си да му купи братче, та да си играят заедно, а тя все му казва, че нямат толкова пари.

Днес има голяма радост вкъщи - тати се връща! Научавайки новината, Дани отива при майка си и започва да се умилква около нея: „Хайде, бе мамо, хайде да си купим едно детенце! Татко като се върне знаеш ли колко ще се зарадва?!”

СВЕЩИЧКА

Имам си двама племенника - Теди и Бебо - ситни като жълъди. Теди е по-голям с цяла година и половина. Той е умникът и многознайкото. Бебо е слабичък и зачуден, целият светът е непонятен за него.

На море сме. Една вечер сестра ми отива с компания на кино, а аз оставам при децата. Те са толкова мънички, че се събират на едно легло, но Бебо се върти, охка, пъшка и не може да заспи, пречи и на Теди.

- Какво има Бубе, защо не спиш?
- Боли ме коремчето. - Със жалостив глас казва жълъдчето.
- От какво те боли? Да не си гладен?
- Не. Боли ме. Не знам.
- Боли го, защото днес не е акал. - oбажда се Теди-многознайкото.

Става ми смешно, но трябва да направя нещо - детето страда. На всички ни се е случвало на чуждо място. Сещам се, че за подобни неприятни моменти нося свещички “Бизалакс”. Търся ги и обяснявам, за да не стресна малкия:

- Сега леля ще пъхне в дупето на Бебо една свещичка. Тя ще направи гъди-гъди на акито, Бебо ще се изака и повече няма да го боли коремчето.
- Лельо, а ще боли ли?
- Не боли и няма нищо страшно. - успокоявам го.
- Лельо, - продължава хленчещо малкият - а свещичката запалена ли ще е?
- Не, бе… Ама че си глупав! Нали ще загасне, ако е запалена?! - обажда се Теди-умникът, а аз се превивам от смях.