БЯЛО ОЧАКВАНЕ
БЯЛО ОЧАКВАНЕ
Снегът пътеката застила
и всичко побеля навън…
Животът мина като сън,
но ти не идваш още, мила.
Стоиш зад белите завеси
и миналото си премисляш.
И търсиш истинския смисъл,
на утрото - добрата вест…
А аз очаквам те горещо
да дойдеш ти сега при мен
и в този снежен, светъл ден
живота да посрещнем…
СИЯНИЕ
…Душата ти от огън ли изгаря,
че толкова, кажи, си истинска?
Помисля ли за теб, за миг пожар
обгръща чувствата ми искрени…
Защото си жадувано мечтание -
сред свят от здрач и остра злоба.
Не искам никак да те разгадая,
към теб изпитвам просто обич.
И моля се с любов пред Бога
завинаги такава да останеш -
с душа от много нежен огън -
сред мрака, носеща сияние!
НАДЕЖДА
Изправен пред съдбата, оголен като рана,
премислям всичко минало и преживяно.
И истинско спокойствие дори намирам,
защото себе си аз бях - дори и да умирах,
дори когато след раздяла дълго страдах
и сълзите ми стичаха се като водопади…
…Сега, приседнал в бездната на самотата,
си мисля за живота, който предстои нататък…
ПРЕД ЗВЕЗДНАТА КАМИНА
Какъв изящен сняг - блести небето, свети!…
И толкова е тихо, а едвам дочувам шепота
на вятъра, дошъл при нас да ни напомни,
че не е сам човек сред този свят огромен,
че ще ни грабне, ще ни възнесе - далече,
където времето превръща се във вечност…
…Сега сме още тук - на нашата земя, в която
все още сме печални пленници на самотата…
Но някъде - дори съвсем на края на живота,
надеждата просветва и нежно със крилото си
ни стопля… И ние сядаме пред звездната камина
за да се върнем в младостта, която си отмина…
НЕЖНОСТ
Не бързай ти така да ме отминеш
и да избягаш в далнината снежна.
Там ще потънеш в бялата пустиня,
а тъй ти е необходима - нежност…
Ще искаш огън там ти да запалиш,
душата си премръзнала да стоплиш.
Снежинки ще танцуват леден валс
и ти навярно ще дочуеш моя вопъл.
А аз ще ти изпратя моя огън с вятъра -
да сгрееш своята душа премръзнала…
Животът ми превърна се в очакване -
със светлината си да ме прегърнеш…
