Стефан П. Стефанов

Юбилейна вечер на 28 септември 2015 г. в ХГ „Кирил Петров” - Монтана, по повод 85-годишнината на Васил Божинов - учител, културен деец, общественик

Постарах се в заглавието максимално точно да обхвана личността и делото на Васил Божинов, макар че задачата ми е да го представя само от краеведска гледна точка. Последното никак не е лесно, защото значимата му дейност надхвърля границите на заглавието.

Оказва се, че той не е само краевед, първостепенен учител и ръководител на базовото за страната ломско училище „Константин Фотинов”, както и ръководител на читалище „Постоянство”, но и експериментатор, рецитатор и публицист. Освен това той се оказа не просто краевед, а нещо повече - миналовед.

Като се чете книгата му „Съкровени страници”, издадена през това лято, не може да не се забележи, че родолюбието му го кара да пише главно за Лом.

Той има отзиви, интервюта, бележки и за известни историци, педагози и театрални дейци, които не са свързани с Лом, но преобладаващите се отнасят до видни творци, родени, живели и действали в града му.

Някои от тези негови творби на пръв поглед не са краезнание, но след време ще се превърнат в ценни негови източници.

Думата „съкровени” в заглавието на последната му книга никак не е случайна, както не е случайно и всичко, което е впечатлило автора в Лом. Доста от отзивите за Васил Божинов са свързани с думата „емоционален”.

Нищо че е историк и би трябвало да говори със сухия и скучен език на фактите, той не само емоционално води уроците си по история, но така чете и докладите си на краеведските ни четения. Във Франция е имало такъв историк, Мишле, който си е позволявал да говори цветисто за историята в своите трудове.

Такъв историк има и в Лом - Васил Божинов. Причината за всичко това е, че той гледа с почитание на образованието и културата - с онова почитание, с което са гледали на тях плеядата предосвобожденски и следосвобожденски ломски просветители и културтрегери. Да не забравяме, че има и специалност българска филология.

Да напишеш историята на образованието и театъра в град като Лом, се иска упорито прехвърляне на хиляди архивни и публикувани страници по тези теми, както и за читалището.

Изявявайки се като „умел летописец, надарен с будна мисъл, с чувство за значимото в ежедневието, с талантливо перо” /проф. д.п.н. Любомир Ст. Георгиев/, Васил Божинов ползва не само половинвековните си лични наблюдения, но взема и допълнителни интервюта. Т.е. и като краевед той се старае да бъде на висотата на научните работници, някои от които е интервюирал.

Няма да се намери човек, който да се усъмни в неговите данни за образованието в Лом. Васил Божинов изследва не само историята на своето училище, но и историята на всички училища, детски градини, някогашния Пионерски дом, прераснал в Център за работа с деца, и дом „Милосърдие”.

Личните му свидетелства за всички тези образователни институции, както и проучванията му, не оставят никакво съмнение в представата за цялостната картина на образованието в Лом, която представа може да се получи и от книгите на автора „Огнища на духовност” /2000 г./ и особено в „Поглед върху образователното дело в град Лом” /2012 г./

Васил Божинов великолепно познава традициите, проблемите, постиженията и недостатъците на образованието в Лом в миналото, по негово време, пък и в днешно време.

А помни добре много от нещата в образованието, защото не е бил равнодушен наблюдател, а е врял и кипял 40 години в борбата за новото в тази област като учител, заместник-директор и директор на основното училище „К. Фотинов” в Лом.

От първа ръка читателят може да научи много не само за изявените учители в Лом и техните постижения, но и за артистите, музикантите и певците на града. Някои от тези творци на образованието се издигат не само на национално, но и на международно ниво. Разбираема е гордостта на автора, когато интервюира такива хора или пише за достиженията им.

Получава се една картина на духовен аристократизъм, каквато може да се забележи особено в Русе. Това се отнася и за втората книга на Васил Божинов - „150 години драматичен театър в Лом” /2004 г./

И за четирите книги на ломския летописец може да се каже, че са „…ценен събирателски и изследователски труд.”, както се изразява в. “Учителско дело” от 5. ХI. 2012 г. за една от тях. Авторът не отрича, че за голяма част от успехите на ломчани значение има привличането на експерти от националния елит.

Оказва се, че забележителният аниматор Доньо Донев е живял и учил цели 14 години в с. Сталийска махала и Лом, а част от детските години на известния поет Владимир Башев също са преминали в Лом.

От последната книга на Васил Божинов доста учители могат да научат, че у нас има секция Педагогика и психология при Съюза на учените в република България.

Тъжни са и за автора някои констатации, че днешните учители не се готвят за класни ръководители, че „дигиталните умения на учителите са повече от скромни”, че у нас има усложнена система за писане на проекти от българските училища. Духовните първенци на нацията с ломско потекло също са притеснени от намалялото четене на учениците, от лошата връзка на училището със семейството…

През 1998 г. Васил Божинов предава личните си документи в Държавен архив, Монтана. Очевидно той ще продължи да попълва своя фонд.

„Предавайки личните си документи на съхранение в Държавен архив, В. Божинов показа доверието си към институцията и убедеността в приноса й към опазване на културно-историческата памет на нацията.”, обобщава бившата директорка на архива Пламка Бошнякова.

Оптимизмът на Васил Божинов извира от краезнанието: „Лом има бъдеще, защото има солидно минало, чиито корени са още в древността. Градът има богати традиции, пренесени и грижливо съхранени през вековете.

В тази връзка си спомням думите на проф. Дойно Дойнов: „Лом - един от най-оживените градове на Дунава, е запазил чувството си за историчност. В Лом има граждани с главна буква, има гражданско общество.

Естествено, градът има и проблеми, и трудности, но ломчани неведнъж са показвали, че с предприемчивост, образованост и творчество намират най-правилните решения във всяка ситуация. Именно по тази причина аз вярвам, че Лом е бил, е и ще бъде огнище на светлина.”