ГЕОРГИ ПОПСТАМАТОВ – „РИБАРИ”
Предговор към романа на Георги Попстаматов „Рибари” (1942)
Грижите, немотията, излъганите надежди и малките рибарски радости като оазиси всред пустиня, ето какво ни предлага Г. Попстаматов в своята книга „Рибари”. Но наред с това едно великолепно описание на морските капризи, на ветровете и бурите, на стихиите, с които се бори малката рибарска лодка в откритото море… И непосилната човешка борба за насъщния… И всред нейния кипеж един застиващ вече копнеж по изгубена любов…
Превзетата и дребнава литературна критика може би ще намери, че „Рибари” не би трябвало да се нарече роман, че любовната интрига е твърде бледа, че характерите не са завършени, но какво значение има всичко това, когато пред нас се разкрива живота на един колектив, тъй рядко описван в нашата още бедна в това отношение книжнина!
Дори може да се каже, че „Рибари” е единствен опит да се разкрие в художествена форма бита на онези безстрашни българи, които ден след ден отнемат от гърците в крайморските ни градове рибарския поминък, ден след ден навлизат все по-далеч в нашето „черно” и тъй невярно море и водят упорита борба с него.
Ние, които не можем да бъдем дори зрители на тая велика борба, се възхищаваме от живо написаната книга на младия автор, роден и живял всред рибарите на Ахтопол.
Но към всичко казано досега има да се прибави още нещо. Това е езикът на „Рибари”. Нашият богат език, за който Пенчо Славейков търсеше навремето думи из народните умотворения, сега започва наново да се освежава от живия живот, от потока думи, който приижда от новоосвободените земи, от красотата на западното наречие.
Но в „Рибари” има нещо специално - живия език на рибарите по черноморското ни крайбрежие. Това придава още по-голяма цена на книгата.
Може би филолозите ще кажат, че много от наименованията на ветровете и рибарските уреди са от чужд произход. Ние нямаме думата тук. Само бихте запитали, какво би бил Вазов без турските думи, които рисуват цяла епоха от българския живот?
Г. Попстаматов с верния усет на художник е разрешил най-добре този въпрос. Кои от тези наименования ще останат в нашия език е твърде рано да се гадае.
