ЛУД ГИДИЯ
*
- Куме ле, куме, кум Карамфиле,
думай на твоя кръщелник
тъй да не мята черните очи
по моми в празник и в делник.
В село де иде - все посестрими,
в нашето - пет-шест си има.
Току се чуди коя да люби,
от коя китка да взима.
- Уча го ази и му се карам,
ама е младо - нехае.
Като е хубав, всеки го люби,
палав изгорник кога е.
*
Денем и нощем лудо вилнее,
нижат се пусти золуми,
де по седенки, де по градини,
де по бунари и друми.
Сговор сториха селяни сбрани,
купиха люта ракия:
нека да пие, да се напие -
негли миряса гидия.
Пийна ми лудо люта ракия,
дрямка го бори и кърши,
ала пак лудо тегли да стане -
тежки золуми да върши.
Сложиха нему сладка вечеря -
негли миряса с насита.
Лудо похапна госби, погача -
пак дрямка не го налита.
Чест да му чини с вино червено
баба пред него застана.
Чаша след чаша лудо целува,
ала го дрямка не хвана.
Ей, че пристъпи млада девойка
и на коляно му седна.
Щом й на рамо ръка прехвърли
и я най-мило погледна,
лудо се в тиха дрямка унесе,
сънни клепачи притвори.
Стихна най-сетне цялото село,
млъкнаха момини двори.
