Атанас Капралов

Земята все по-гневно се върти
и все по-страшно свят ни се завива…
…Лежим по гръб накрая аз и ти -
без свяст,
без дъх,
без плът,
без съпротива.

Главите ни в освирепял каданс
редят
дом,
битки,
детство,
сън утробен…
Дали това не е молитвен танц
пред Бог -
да ни покаже път задгробен!

Да ни качи на седмата си вис,
облакътени върху бавно време…
Защото тук се свличаме
- уви! -
от бясно запрепусканото стреме.

Направо ни премазва скоростта
на тези земни вихрени омрази…
Спасението,
мила,
след смъртта
с теб трябва зад зъбите да опазим.

То ще гори като горещ картоф
венците ни…
Но без сълзи и вопли -
да занесем на мъртвите любов,
щом не успяхме
живите да стоплим!