Недьо Горинов

Поет и учител, починал преди двадесет години. Малцина го знаят, но го почитат твърде много и от време на време разкъсват булото на забравата, за да блесне личността на Иван Костурков в истинското си величие.

Десет години след неговата смърт троянци издадоха през 1922 г. в негова памет една книжка, в която изказаха топла признателност към своя най-мил, най-добър и най-любим учител. Тогава той възкръсна в душата на малките и чакаше възкресение в душата на големите. Но не биде.

Тая идеална личност, вдъхновена от любов към изкуството и живота, е затрупана под тежестта на годините. А всяко нейно дело бе огряно от чисто и топло сърце, от благородна душа и възвишени мечти.

Героичният стремеж на Костуркова към знания, живот, музика и поезия, любовта му към хората, към истината и красотата, го издигаха високо. По своята културност той представляваше ценно душевно съкровище, което привличаше като магнит всички, с които общуваше.

За живота му малко се знае. И това, което е дадено досега, в някои пунктове не отговаря на истината.

Той е роден в Панагюрище на 28 януарий 1883 г. Там учи до 4 клас и мечтае да стане да стане поет. И работи в това направление с успех. При един ученически бунт той взема живо участие, редактира в. „Тръба” и бива изключен от училището. Стои две години в дюкяна на баща си и след това отива в Пловдив и завършва гимназията с отличен успех, но с похабено здраве.

Една година се цери в Александровската болница в София от туберкулоза, която го преследва до края на живота му.

Жаден за наука, той скланя баща си да го изпрати в Софийския университет. Тук следва по литература. Когато университета през 1907 г. бе затворен, той продължи образованието си в Белград, където любовта към изкуството и неговата любима, при напредналата му болест, е проникната от дълбока скръб.

Голямата му любов, пронизана от страдание, най-добре е изразена в писмата и дневника му. В 1908 г. през лятото завършва университета в София.

През 1908-1909 и 19109-1910 уч. год. той е учител по български език и пение в Троян. Тук работи гръдешки. Устройва литературно-музикални и просветителни забави и просветителни курсове. Троянци гледат на него като на духовен фар…, но силите се изчерпват.

В 1909 г. през лятото се цери в Троянския санаториум. В 1910 г. по негово желание го преместват в Ст. Загора. Тук заболява през октомврий и напуща завинаги учителското поприще. няколко месеци лежи в Пловдивската католишка болница и най-после, при големи страдания, изоставен от своите близки, той се довлича сам на 17 февруарий до Троянския санаториум, където намира добър прием.

Лекари го гледат грижливо, ученици му носят цветя и теменуги, но нищо не може да го възроди - нито грижите на големите, нито любовта на малките, нито свежия дъх на пролетта. Той починал на 2 април 1911 г. Досега имаше големи противоречия относно датата на рождението и смъртта на поета. Ние проверихме. Актът на смъртта му носи номер 181.

Костурков е погребан тържествено в присъствие на всички ученици и граждани. Споменът от неговата личност остава като будна съвест, като светъл лъч в изгубения път на сегашния човек, така пише един негов приятел.

През своя кратък живот Костурков даде няколко художествени картини, няколко музикални композиции, той свиреше отлично на цигулка и виолончело, ала най-ценни са литературните му произведения: стихотворения, разкази, обширен дневник, писма, спомени, характеристики… и скици на замислени разкази и драма.

Някои от разказите му и стихотворения в проза са печатани в сп. „Демократически преглед”: „Лека нощ”, „Дан на Всемощния”, „Той и аз”, „Съдба”, „Незнайното”, „В небето” и „Друго лекарство”, други са печатани в сп. „Звездица”: „Как иде пролетта”, и „Как станах ловец”. Разказът „Воденичар” е печатан в сп. „Просвета”.

Освен това има доста неиздадени негови разкази, каквито са: „Белия презморец”, „Срещу съдбата”, „Последното пристанище”, „Чичо Герасим”, „Митковите надежди”, „Майка”…

В произведенията си Костурков отразява своята личност и дълбочината на човешката душа. По съдържание и форма те могат да задоволят и най-културния читател.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 4, 8 май 1932 г.