КАТО ВЧЕРА СИ ТРЪГВАМ
КАТО ВЧЕРА СИ ТРЪГВАМ
Като вчера си тръгвам -
тежка сълза от Родопа,
като шепа от залез оранжев,
в душата със дъжд - Калиопа.
Като селска рекичка си тръгвам,
като капки роса от съня ми,
с наниз мамин от тежки пендари,
босонога си тръгвам, със рани.
Като камъче обло си тръгвам,
в сноп пшеничен презряло от лято,
като гердан от маргарити бели,
като сипей от вятър огрято.
Към Земята - последното злато!
ЖИВОТ
Живот - неповторим спектакъл,
живот - покълнала вина,
живот, подобно бог Херакъл,
живот - невен от есента.
Живот - несътворен хербарий,
живот, пиян от суета,
измислен в някакъв сценарий
живот - антична пиета.
Живот - измислена тревога,
живот - безсънна доброта,
живот - една луна двурога,
живот, ръмящ сред самота.
Живот - прекършена жарава
и шепа нежност във снега,
живот сред тътени от лава.
Живот - взривена светлина!
