Военните изпитания на подофицер Ангел Гергов Ангелов по време на Първата световна война

Стефан П. Стефанов

Да се води дневник не е лесна работа. Искат се воля и постоянство. Дневник си водят много културтрегери. Известни са дневници и на обикновени хора. Необикновеното при тях е осъзнаването на значимостта на събитията, в които участват. Точно такъв е дневникът, за който ще стане дума по-нататък.

Авторът му очевидно има съзнанието на участник в огромната световна касапница, отнела живота на 10 милиона души. Той не само твърде често вижда смъртта, защото на Добруджанския и на Южния фронт е на предните позиции, но тя го и докосва чрез четири рани в едно от сраженията.

Неговият дневник не представя войната теоретично, учебникарски или вестникарски - в дневника земята гори, а сред тоя огнен ад са хората - и нашите, и враговете.

Подофицер Ангел Гергов Ангелов е роден през 1890 г. в с. Славотин и умира в дома си през 1931 г. Неговият дневник е воден 5 години с много дребни букви, писани с молив върху две тефтерчета.

Има изгубени страници, има откъснати парчета от страници или нечетливи думи и изречения. При разчитането на текста често се налагаше да се използват увеличителни лупи.

Дневникът обхваща времето от 9. ХI/ 22. ХI. 1915 г. /понеделник/ до завръщането на автора в родното му село на 4.VIII./ 17.VIII. 1920 г. /вторник/. През цялото това време той отбелязва датите по нов и по стар стил /макар че новият стил е наложен от държавата през 1916 г./, като назовава и дните от седмицата. Липсват първите страници на дневника.

Ангел Гергов Ангелов по време на Първата световна война се издига до младши подофицер, което означава младши сержант, т.е. има една нашивка повече от ефрейтор. Бил е и ефрейтор, а такъв се става също като генерал - само по заслуги.

Няма никакво съмнение, че това е буден и схватлив човек, с активно отношение към действителността. Той смята себе си за подофицер, което означава сержант с три нашивки на пагона, защото в края на войната завършва подофицерски курс.

В дневника има ясни доказателства, че авторът е участвал още и в Балканската, и в Междусъюзническата война. В дневника той започва като пехотинец с пушка, но на двата фронта се подвизава повече като картечар с тежка картечница.

Трудно е да се уточни дали още през Балканската война е станал картечар, но през Междусъюзническата война със сигурност е бил такъв, защото като ги събират 112 души на обучителен курс за картечна рота на Добруджанския фронт, той нарича себе си „старъ къртечникъ” и „спициалисъ картечникъ”.

Днес никой от потомците на Ангел Гергов Ангелов не знае къде точно е неговият обрасъл с треви и шубраци паметник в гробищата на село Славотин, както съобщи 97-годишната му дъщеря Петкана през април 2015 г.

Мнозина други славотинчани са участвали в трите балкански войни, но от тях са останали само имената им, евентуално снимка и по някой семеен спомен за някоя случка с тях по фронтовете.

Със своя дневник Ангел Гергов Ангелов си е построил духовен паметник, а и незабравим паметник на почти всички „прелести” на войната: неимоверни физически усилия, рани, болки, смърт, студ, кал, болести и ужас.

За тези 5 описани години авторът строи пътища, окопи, воюва и попада в унизителен плен 2 години като заложник на България в Гърция заедно с хиляди наши сънародници.

Книгата „В ада на войната” се издава с любезното съдействие на Община Монтана по повод 100-годишнината от включването на България в Първата световна война.

В предговора авторът на настоящите бележки е преразказал по-фрапиращи моменти с коментар, а накрая е добавил родословието на летописеца с приложение на снимките на преките му потомци.

Дневникът е издаден в автентичния му вид, като имената на хора и селища са повдигнати с болд за по-голяма прегледност.

Хора като Ангел Гергов Ангелов са изнесли на плещите си главните тежести на трите балкански войни с цената на неимоверни усилия и страдания, които не само трябва да ценим и помним, но и да ни вдъхновяват при преодоляването на днешните кризисни моменти, в които живеем.

——————————

Ангел Гергов Ангелов. „В ада на войната” /Дневник за Първата световна война/, Монтана, 2015.