Емануил Мутафов

Отреждането ден и седмица на книгата има за цел да се възпита у българите потребност от книги и любов към четенето на български книги, които разкриват духовните ценности на нашия народ. Би трябвало през тези дни да има оживено разпространение на българската книга

Така ли е, обаче?

Проверете в книжарниците дали се е увеличило търсенето на българска книга след устроеното утро или направената изложба на българската книга! А имаме хубави книги от даровити наши писатели.

В този ред на мисли си спомням думите на презвитер Козма отпреди попадането ни под византийско робство, в допълнителната част на „Беседата му против богомилите”.

„Тия книги бидоха написани за вас (за ваше спасение, а не да ги яде плесента и не за храна на червеите… Не забравяй Божия бисер поради скъперничеството и алчността си! Не туряй запалената свещ под одър и под шиник, защото Бог ни е заповядал да я дигнем на свещника, та всички да видят Божията светлина!… Книгите са ходатаи за големи блага… Мнозина тичат повече по игри, обичат повече заблужденията, отколкото книгите… Отгде иде това? Не е ли ясно, че иде от нечетенето на книгите и от леността на духовните?… Не заривайте таланта в яденето, не скривайте в пиянство бисера Господен!”

Тези думи на нашия народен будител презвитер Козма, живял във времето на цар Петър, са ценни и сега, ценни са като свещен завет.

В тях трябва да се вслушаме и всеки един от нас да дигне книгата като свещ на свещника, та всички да видят Божията светлина, дадена ни чрез дарованията на нашите писатели. Имената им са вече цяла плеяда, мнозина от които са познати и в чужбина; обаче колко наши къщи са украсени с техните съчинения?

Я се запитайте: Имате ли си съчинения от български писатели?
Имате ли „Под игото” от Ив. Вазов, „Кървава песен” от П. П. Славейков, „Записки по българските въстания” от Зах. Стоянов, „Бай Ганю” от Ал. Константинов или някое съчинение от Йор. Йовков, Антон Страшимиров, Елин Пелин, Николай Райнов, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров, Церковски, Влайков и др. и др.? И ако нямате, то отделете една малка сума от пиенето, носенето и лакомствата, за да обогатите и украсите дома си с български книги.

Ний сме народ, третото царство на който се заля с културно-просветни дружества като читалищни, „Любов към родината”, „Нови стремежи”, „От. Паисий”, „Хр. Ботев” и т. н. Тяхната културно-просветна задача трябва да обхваща и грижата за разпространяване на българската книга.

Това е то любов към родината, това е нов стремеж, това е културна задача, която трябва с гордост да се понесе. При това изпълнението й не се нуждае от разноски, като баловете и вечеринките под различни имена.

Напротив, разпространяването на българската книга би дало известно възнаграждение за положения труд, например, 10%, 15%, 20%, 25%, 30% от стойността на продадените книги.

Тогава бихме имали истински ден или седмица на книгата, отговаряща на замисъла за създаване на тази седмица на книгата. Би се направила българската книга достъпна на широка маса народ, би се създало едно благородно съревнование за разпространението на българската книга и би се насърчило четенето й.

А всичко това ще даде голям резултат, а именно: възпитаване потребност от книги у нашия народ и любов към българската книга, възпитаване ycет към художествени творения и създаване тласък към творчество и възход. А над всичко - разширен духовен кръгозор, вдълбочено съзнание и душевна красота.

Някой може би ще възрази: „Ние баловете и вечеринките устройваме за наши дружествени задачи. Добре! Това е една грижа, но с нея ли се изчерпва културно-просветната задача на тия дружества? Не! Те трябва да имат също тъй присърце и разпространението на българската книга.

То е дело, което служи на творчеството в родината, то е дело, което облагородява поривите на човека, то е делото на България като страна с култура и известен разцвет, страна с права за съществуване и възход.

А че на българската книга дължим много, достатъчно е да си спомним въвеждането ни в реда на културните народи още преди 1000 години, или извеждането ни из мрака на забвението в недавнашното ни минало.

Българската книга и сега има голяма рол, като разкрива духовните ценности на нашия народ и го приобщава с просветените страни със свой дял в общата съкровищница на човешката култура, като в същото време устоява правото ни за благатно съществувание в Божия свят.

Чети българската книга, обичай я, притежавай я и я пази!

——————————

в. „Варненски кореняк”, г. IX, бр. 8, 3 май 1940 г.