Ангел Димитров Даскалов, български писател, е роден през 1900 г. в с. Нисово, Русенско. Пише разкази, повести и драми. Участва в колективния сборник „Разкази и стихове” (Варна, 1933). Съчинения: “Из младостта. Идилии, стихотворения в проза и стихове” (1923), “Росни капки. Стихотворения за деца и юноши” (1925), „Ученичката” (повест, 1929; второ преработено издание - 1937), “Кървави години” (драма, 1931), „Трите сирачета” (драма в три действия, 1932), „Самодиви” (сценарий, 1933), “Елха” (сценка в едно действие, 1936),  „Грях” (битова драма в четири действия, 1937), „Извора на Белоногата” (драматизация по стихотворението на П. Р. Славейков, 1937), “Туристическа среща” (сценка в две картини, 1938), “Ленин и новият свят. Сцена-монтаж” (1947) и др. Член на Съюза на писателите от провинцията. Изнася редица сказки на литературни теми из страната. Живял в Русе.

Публикации:

Проза:

ЛЕГЕНДАТА ЗА ЧЕПИНСКАТА КОТЛОВИНА/ брой 180 септември 2025

Публицистика:

ДЕЛОТО НА „СВЕТЛОСТРУЙ”/ брой 180 септември 2025

Литература за деца:

ПРИСПИВНА ПЕСЕН/ брой 174 януари 2025

Критика за Ангел Даскалов:

„ГРЯХ”/ автор: Нели Доспевска/ брой 91 януари 2017

„ИЗВОРА НА БЕЛОНОГАТА”/ автор: Нели Доспевска/ брой 95 май 2017