Тодор Бакърджиев

Мечтата на добичето - да не е впрегатно.

Често нещата стават неповторими едва на третия път.

Смъртните грехове са безсмъртни грешки.

И барикадите са знаци по пътя на историята.

Една от целите на глобалистите е да създават глобализци.

У нас и престъпниците се чувстват онеправдани.

Най-лесно се потъпква отъпканият път.

Безразсъдно е много да му мислиш.

Повечето неща са не само прости, но и просташки.

Само в археологията е добре да удариш на камък.

Много посредствени хора успяват чрез непосредственост.

Богатите най-трудно разбират, че са несъстоятелни.

За да осъзнаваш свободно, трябва да си роб на мисълта.

И да ти върви, е преходно.

Невъзможно е да осуетиш цялата суета.

Понякога всичкото останало може да се окаже основно.

От Библията някои магистрати приемат само “Не съди, за да не бъдеш съден.”

Метежите идват и заради нечия безметежност.

Ако животът е театър, спомените са неговите суфльори.

В свободното си време мисля какво ме заробва.

Катастрофално е, ако летящото време кацне.

И на извора на вдъхновението може да се постави кранче.

Грозна истина е, че повечето лъжи са красиви.

Да прощават, но за ограбен народ няма прошка.

Малодушие е да те управляват бездушните.

Повечето тайни са мръсни, защото са в употреба и досега.

Критиката е вечна, защото всеки момент е критичен.

Дилема - как да държиш гордо изправена главата си, без да си вириш носа.

Национализмът става все по-интернационален.

Големите банки имат и сейфове за кръвта на народите.

Стигнахме дъното - с главата надолу.

В лудницата на света усмирителните ризи трябва да са за властващите.