Стефан П. Стефанов

Йордан Георгиев. Ерусалимите на народната признателност, „Полимона” ООД, Монтана, 2014.

От всички краеведи на област Монтана само Йордан Георгиев, почетен член на Съюза на краеведите в България, можеше да напише и написа книгата „Ерусалимите на народната признателност” за паметниците у нас и в чужбина, посветени на освободителните руски, румънски и български войски.

Десетилетия наред авторът ревностно изучава и събира непрекъснато научни трудове, изрезки от вестници и списания /подвързани на книговезна в десетина тома/, дипляни, пътеводители и предмети, свързани с Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 г., избавила ни от почти петвековното османско владичество.

Мнозина са разглеждали неговите самостоятелни изложби със събраното в Регионалната библиотека и в различни училища в Монтана /и не само по тази тема/.

Нямаше начин количествените натрупвания да не доведат до тази един вид духовна ерупция, т.е. изригване, оформено в забележителна книга. Заслуга за появата й има и спонсорът д.ф.н. Илия Илиев, представител на Националния комитет за дружба с народите на Русия и ОНД, управител на издателство „Полимона” ООД, Монтана.

Думата „ерусалимите” от заглавието на пръв поглед не е много ясна, защото вече спада към остарелите диалектни думи. След едно посещение на румънската къща-музей в с. Пордим, а след това и на къщите-музеи в Бяла и Горна Студена, които са били главни квартири на руския император Александър II, Вазов възкликва: „Тия къщи, сега още малко известни, с време ще станат места за поклонение на българския народ и тяхното историческо значение ще бъде от безценна важност за българското потомство. Те са ерусалимите на българската признателност.”

Според Т. 6 от известния „Речник на българския език” на Найден Геров от 1908 г. думата “ерусалим” означава: „1. Щампа, която хаджии донасят от Божи гроб. 2. Стая, в която е окачена тая щампа.”

Т. 4 от 1984 г. на недоиздадения многотомен „Речник на българския език” на БАН доуточнява, че става дума не за каква да е щампа, а за „икона на платно”. Сега вече е ясно, че Вазов е използвал думата „ерусалим” в смисъл сакрално, т.е. свещено място за поклонение.

Това значение е приел и Йордан Георгиев, който уточнява: „Озаглавих книгата си „Ерусалимите на народната признателност”, а не само на БЪЛГАРСКАТА, защото в нея може би за първи път проследявам издигането на паметници на признателността към освободителите не само на наша земя, а и в страните ПОБЕДИТЕЛКИ /Русия, Украйна, Молдова, Румъния, Финландия/, издигнати от техните народи /дори и на турска земя/.” Авторът не е пропуснал и паметниците, посветени на българските опълченци.

„Ерусалимите на народната признателност” е един компендиум, т.е. сбито изложение, на известното до днес за паметниците, посветени на освободителите.

Това не е попречило книгата да бъде богато илюстрирана със снимков материал, който за съжаление не е надписан и на много места читателят гадае кой от паметниците е показан. Кориците са великолепно изработени от художника Теодоси Антонов с колаж на емблематични паметници.

Много от паметниците са шедьоври на архитектурата и изобразителното изкуство, а често и на двете. Материалите, от които са изработени, са различни - камък, дърво, тухли, бетон, мрамор, желязо, бронз, мед, сребро, злато и др. На най-известните паметници авторът е отделил повече внимание - Храм-паметникът „Александър Невски”, паметникът „Царю Освободителю” пред Народното събрание, паметникът „Шипка” и Панорамата в Плевен.

Известно е, че за 23 години през Панорамата в Плевен преминават 7 милиона души, но кой може да каже колко души преминават през останалите? Никой не може да ги изброи.

Не само големите, но и по-малките паметници се строят с всенародни дарения и труд, макар че има и държавно участие чрез национални комитети, и дарения от страните освободителки в пари, отливки на камбани и скулптури, експонати и други материали. Йордан Георгиев изрежда всички значими градители и дарители на паметниците.

Статистиката безпристрастно показва къде има най-много паметници - там, където са най-ожесточените сражения - в Плевенско, Търновско, Софийско…

Независимо че у нас от 1950 г. до 1990 г. поради идеологически заблуди се отменя всенародното честване на 3 март като Ден на националното освобождение, отношението към паметниците на освободителите не се променя, „НЕ СТИХВА ПРЕКЛОНЕНИЕТО” - строят се нови и нови паметници, паркове-музеи, възстановяват се паметници, реставрират се и се поддържат и до ден днешен. Гаранция за последното е училищното движение „Съхрани българското”, създадено и функциониращо по призива на президента Георги Първанов.

Признателността на българския народ към освободителите се изразява и в назоваването в страната на улици, училища и селища с имена на герои освободители. 45 селища у нас носят имена на герои от руската армия. Това е също вид паметник.

Някои руски офицери са станали приживе или посмъртно почетни граждани на български селища. Паметници са и пътеводителите, дипляните, научните изследвания и публикации. По време на кръгли годишнини от Освобождението му се посвещават цели специални страници и броеве от вестници и списания. 28 паметници са показани по повод 100-годишнината от Освобождението и върху серия от кибритени кутии с пояснение на руски език върху всеки кибрит.

А двама наши художници рисуват картина, на която се постарават да покажат цялата война. Съхраняваната в църквата на Монтана картина подробно е анализирана от Йордан Георгиев.

Една от интересните глави в книгата е посветена на паметниците, „издигнати на територията на воюващите страни.” Паметник в Зимнич, Румъния,” главното съсредоточие на Дунавската армия преди форсирането на голямата водна преграда”; паметник от 1887 г. на гренадирите в Москва, паднали за освобождението на Плевен; паметник на генерал Леонов в Киев, на полковник Калитин в Холм; руски храм-паметник в Сан Стефано /изчезнал вече/; часовникова кула, обелиск и паметна плоча в Кишинев, където се сформира българското опълчение; паметник на независимостта в Букурещ; паметна плоча върху запазена къща в Плоещ, щаб на Столетов.

„Паметници, посветени на герои и събития от времето на Освободителната война, са издигнати в Букурещ, Плоещ, Корабия, Калафат, Турну Магуреле и др. по цялото течение на р.Дунав, където са били разположени румънските войски.” - уточнява авторът. В двора на батальонната казарма на гр. Хелзинки, Финландия, е издигнат скоро след войната гранитен паметник, върху който са изсечени имената на 359 финландци, загинали на българска земя.

През 1911 г. в САЩ е открит паметник на журналиста Джанюариъс Алойшиъс Макгахан, разкрил най-пълно зверствата на османлиите при потушаването на Априлското въстание и допринесъл за предизвикването на Руско-турската освободителна война, а после като военен кореспондент обявен за „Цар на военните кореспонденти”.

Авторът прави преглед и на паметниците, посветени на 14 500 български опълченци, проявили чудеса от героизъм. На Шипка са издигнати паметници на героите от Трета и Пета опълченска дружина.

„Най-големите паметници на опълченците са тези в Севлиево - 1909 г. и в София - 1932 г. На врачанската колона са изписани имената на 164 души /83 от Враца, 12 от Оряхово, 6 от Косталево и др./” - категоричен е изследователят.

„Изминатият пеша път /на опълченците, б.м. С.С/ - близо 1300 километра по терен, несъвпадащ с днешните удобни пътища - е жалониран /по специална програма по случай 100-годишнината от Освобождението, б.м. С.С./ от 38 паметни знаци и 60 маркировъчни такива.” - добавя на друго място авторът.

3000 българи и кметът на Москва, Юрий Лужков, даряват средства за откриването на „Паметник на българския опълченец” в София през 2008 г., показан и на корицата на книгата. В много селища на страната са поставени паметни плочи с имената на местни опълченци, загинали в боеве или починали в тези селища.

Йордан Георгиев не може да отмине и нашия край. Макар че в Северозападна България не са се водили крупни военни сражения, тук са пребивавали румънски и руски войски и също има паметници на признателността: чинарът, посаден от капитан Павел Нечаев, първият комендант на Лом, е обозначен с паметна плоча; скален отломък на пристанището отбелязва акостирането на Волховския полк на 23. III. 1878 г.; през 1879 г.; при възстановяването на Чипровския манастир е построен параклис, посветен на царя Освободител; в двора на църквата в с. Белимел има кръст, посветен на убития руснак Михаил - на него е издигнат и каменен барелеф в двора на училището; в берковската църква „Света Богородица” са издигнати паметници на погребани там руски войници, починали от раните си, както и на загиналия опълченец от Вършец Георги Кръстев, водач на осма конна батарея; паметни плочи са поставени на починали след Освобождението опълченци: Иван Филипов-Комитата от с. Горно Озирово, Димитър Атанасов, Илия Стефанов и Никола Спасов от с. Замфирово и др. Паметник на Цеко войводата е издигнат в родното му село Замфир, а на главната улица между центъра и пристанището в Лом се извисява фигурата му от бронз - той не само участва в три войни срещу Турция, но и забива сребърно гвоздейче в Самарското знаме от името на Българското опълчение, като произнася знаменита благословия.

Най-внушителен е паметникът на генерал Арнолди в Монтана, издигнат през 1984 г. На гърба на областния съвет в Монтана е поставена паметна плоча, отбелязваща датата на освобождението на града.

Такава плоча има и в гр. Берковица. Четири села в Монтанско носят имена на руски пълководци: „село Николаево /сляло се с Лом/, Дондуково, Игнатово и Черказки /в памет на починалия княз в деня на подписването на Санстефанския мирен договор/.”

Книгата „Ерусалимите на народната признателност” е пълна не само с позната, но и с доста непозната информация, включително и за Монтанския край. Тя е принос не само към местното краезнание, но и към националното миналоведение.

Едно чудесно достижение за 80-годишнината на учителя, училищния директор, просветния и профсъюзен окръжен ръководител Йордан Георгиев, която ще се навърши на 2 октомври 2014 г. Нека да пожелаем на юбиляря творческо дълголетие!