Жорж Нурижан

Антон Страшимиров, един от стълбовете на българската култура, честният българин, будният общественик, неспокойният мъдрец рухна! Заедно с него отлитна като че ли и последният стълб на българската литература от деветдесетте години.

Престана да тупти едно болезнено отзивчиво сърце, чиито струни отекваха неизплаканата скръб на своя изстрадал народ.

Името Антон Страшимиров е вече история. Смъртта сломи живота на един велик син на България, който до последния миг живееше с твърдото желание да работи неуморно за българската култура и общественост, на които той служи самоотвержено през целия си живот.

Антон Страшимиров не бе само художник, носител на всеобемаща и велика обич. Той бе преди всичко гражданин, учен и писател; водач на народа, защитник на преследвани и угнетени, чийто живот представлява една от най-будните страници в историята на българската общественост и култура.

Будният дух на Антон Страшимиров премина като мълния на българския културен небосвод, за да се утвърди в съзнанието на младите поколения със своята неотразима сила - един дух, който се хвърли срещу канарите на обществения живот, жаден да развихри силите си за повече човещина и социална правда.

Името на Антон Страшимиров ще блести винаги с особена светлина в културния възход на българското племе. Той съчетаваше отзивчиво сърце, бляскав ум и рядка съвест, които еднакво го въздигнаха до недостъпните висини на безсмъртието.

Поклон пред светлата памет на великия жрец на истината и човешки правдини!

в. „Литературен глас”, г. 10, 19.01.1938 г.