Михалаки Георгиев Лозанов, български писател и общественик, е роден на 11 август 1854 г. във Видин. Завършва Земеделско-индустриално училище в Табор, Чехия (1874). Учителства във Видинското класно училище (1874-1878). Развива активна обществена дейност, помага на русите по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). Печата статии по стопански въпроси във в. „Право”, списанията „Читалище” и „Ступан”. След Освобождението заема отговорни обществени длъжности - чиновник, учител в Лом (1880-1882) и в София (1882-1884). Началник на отдел в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията (1884-1893). Дипломатически представител в Българската легация във Виена и Белград (1894-1899). Редактира сп. „Домакин”. Съставя първия български учебник по ботаника за средни училища (1881). Издава в. „Балканска трибуна” (1906-1908), за известно време е затворен в Черната джамия в София. Един от основателите на дружество „Славянска беседа”, на Физико-медицинското общество, Българско земеделско дружество. Член на БКД (дн. БАН) от 1884 г. Първите си разкази печата в сп. „Денница” през 1890 г. Сътрудничи на списания „Денница”, „Мисъл”, „Български преглед”, „Войнишка сбирка”, „Летописи”, „Българска сбирка”, в. „Църковен вестник” и др. Автор е на либретото на операта „Тахир беговица” (музика Д. Хаджигеоргиев). Псевдоними: Хаджи Мирза-бей, Искренов. Съчинения: „Така се лъже човек. Хумореска” (1899), „Три срещи. Спомени от миналото” (1899), „От късмета е всичко на този свят” (1904), „Бирникът дошел. Драматизация” (1905), „Тахир беговица” (1910), „Разкази и хуморески. т. I, т. II” (1919, 1921), „Избрани разкази” (в 3 т. 1938-1942), „Избрани разкази” (1946), „Избрани разкази” (1952), „Съчинения” (в 2 т., 1961), „Разкази” (1973), „Меракът на чичо Денчо. Избрани творби” (1980), „Меракът на чичо Денчо” (2003) и др. Умира на 14.02.1916 в София.

Публикации:

За Михалаки Георгиев:

КЪСИЧЕК И ДЕБЕЛ/ автор: Йордан Каменов/ брой 39 април 2012

БИТЪТ В ПРОЗАТА НА МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ/ автор: Любомир Бучков/ брой 93 март 2017