Елена Алекова

Псалом VІІІ

Да би знаела* душата
за митарствата, които би трябвало
в земното си обитаване да извърви,
за мъките, които ще минават през нея,
както валяк минава през високата трева,
които ще я мачкат и смазват,
без нито за миг да я щадят…
Да би знаела душата
за сълзите, които трябва да пролее,
за срутените мостове и къщите без очи,
за черните реки, през които
трябва да търси брод, за да се спаси…
Да би знаела душата
за всичкия ужас, който я очаква -
за зениците от стъкло,
за немилостивите сърца,
за взривовете на страстите отвътре,
за главоломните отчаяния,
за капаните и ямите,
за камъните и тръните по пътя…
Да би знаела душата
колко е трудно да се лети, когато
крилата ти са отсечени и е изтръгнато сърцето ти…
Да би знаела колко е трудно да се продължи -
без очи, за да виждаш накъде вървиш,
без уши, за да чуваш вразумяващия мълвеж
и звъна на зовящите камбани,
без сламките на надеждите
и спасителните утешения…

Да би знаела душата,
че ще се скита неприкаяна по света
и няма да има покой, нито тихи пристанища,
нито крило, под което да се приюти…
Да би знаела душата,
че всичкият й бяг под слънцето
ще е мираж, сънища, гонене на вятъра,
търчене след Михаля и след облаците…
Да би знаела за изпитанията,
които никога не свършват,
за козните на дявола,
които преследват по петите и са безчет…
Да би знаела колко невъзможно е да съществува
толкова далеч от Теб и от Теб да я дели
тази невероятно красива,
реална и същевременно прозрачна,
ефирна и същевременно непреодолима
пелена (която някои наричат живот),
бродирана от изгревите и залезите,
от сезоните и кръговратите,
от бурите и затишията,
от изкушенията и полетите на плътта,
от всичката прелест на земята…
Да би знаела душата колко е празно без Теб,
колко без Теб е нещастно и безсмислено.

Да би знаела -
дали пак би избрала душата,
дали пак би поискала така неистово,
така сляпо, така безразсъдно душата
да напусне небесното си обиталище,
да полети в бездната на земните сбъдвания,
да намери дом, подвластен
на времето, на сезоните и дървоядите?
Да би знаела, дали пак би могла душата
с такава обреченост и с такава вяра
да полети в пропастта?

През всичкото, което душата ми позна
и не позна в земното си обитаване;
през проумяването на човека и на света,
което я препълни с печал -
реална и същевременно призрачна
като пелената между мен и Теб;
през всичкото, което Ти изпрати по пътя ми,
за да вървя към Теб - въпреки всичко,
въпреки всичкото, което Те отрича;
през онова, което съм и не съм…
от дълбочините на естеството,
в което си ме побрал,
с цялото си сърце, с цялото си гърло викам.
Ублажи утробата, която ме износи и ме роди,
за да позная световете на сънищата и сенките,
на миражите, на болката и безнадеждността
и да позная земната печал, по-неустоима
от Твоите обещания за щастие
и плодовете на Райската градина.
Как бих могла да осезая - в цялата й сила -
любовта към Теб, ако не беше бездната,
която ме дели от Теб?
Как бих могла да Те обичам
с такава всеотдайност, ако не осъзнавах
колко празно е без Теб,
колко непоносимо и безсмислено е
без Теб да съществувам?
Как бих познала любовта, с която Те обичам,
ако пребъдвах само в Теб, само в любовта,
без да позная онова, което я отрича?
Как бих могла да съм ЕДНО с Теб,
ако и представа нямах
какво е да сме разделени?
Нали тъкмо животът,
който си ми дал, който живея,
който ме разбива и отдалечава от Теб,
нали тъкмо той
отваря за Теб очите ми, отваря за Теб ушите ми,
отваря сърцето ми и душата ми за Теб,
за да Те позная напълно
и да съм напълно от Теб позната?
Нали Ти си ме изпратил за живот
и Ти ще ме прибереш от него,
когато сроковете се изпълнят,
когато е волята Ти,
защото без Теб и косъм от главата ми
не може да падне, камо ли клетчица от мен
да се отвори - дори за Теб?
Дивни са и са чудни Твоите предначертания,
праведни и неведоми за човека са
Твоите пътища, Господи.

21.10.2013 г.

———————–

* В псалома са използвани цитати, мотиви и образи от Библията и Православен молитвослов.