Мария Маринова

ЛЕДЕНИ ВИСУЛКИ

Днес оттука мина
Снежната кралица,
в ледена коприна,
с ледна огърлица.
Закачи на слуки,
на безброй дървета,
ледени висулки -
сребърни звънчета.
И ако пътуваш,
ако си навън,
ти навярно чуваш,
нежният им звън.

СЕВЕРНЯКЪТ

Вън бушува Севернякът.
Сняг над къщите тежи,
ала двечките със кака,
в топлото легло лежим.
За какво ли е ядосан,
този Вихър сребробял,
буря и мъгла кръстосва,
трупа преспи побеснял.
Някого ли е подгонил?
И кого ли ? Не разбрах!
Този някой между клони,
сигурно трепери в страх.
Ей, добре е, че успяхме,
с кака да се приберем.
Иначе… невинни щяхме
страх и ужас да берем!

НА СНЕЖНАТА ПИСТА

Целият баир отсреща,
в пухкав сняг искри.
Татко най-подир се сеща:
- Хайде, тръгваме на ски !
Щом пристигнахме - на всеки
се зае да дава урок:
- Ето, тъй се хващат щеки
и се прави скок.
Но не бе се доизказал,
татко тупна в снежен прах!
Двамата със бате Лазар,
се превихме в дружен смях.
Покрай него профучахме.
Край върхари и реки!
Той не знаеше, че бяхме,
вече майстори по ски.

СНЕЖНА ИГРА

Вчера сняг е навалял
и покрил земята.
Бял памук е нацъфтял,
сякаш сред нивята.
Днеска Слънцето червено,
спусна лъч-вретено -
весело запреде тънки,
ручейчета звънки.
Като прежда бяла, жива,
взе да ги навива
в кръгли локвички-кълбета,
сред треви, дървета.