Любен Цветаров

Все тези улици и хора,
и тези дебнещи къщя,
които гледат във нощта
и неми нивга не говорят.

Кат призраци окаменели
със черни стъклени очи,
заключени от вси страни
стоят безмълвни и студени.

В тях раснат слънчеви надежди,
сковани в камък и метал,
и под замръзналия хлад
сънуват радостите прежни.

Тъй цял живот в тревога скрита
и непонятен бунт тече,
под мъртво сключено небе
възторга вечно незатихващ.

Възторга, който движи всичко
във тоз огромен черен град:
дървета, улици, къщя
и хората със зли усмивки.

сп. „Хиперион”, г. 8, кн. 9-10, 1929 г.