Олга Малцева-Арзиани

превод: Диана Павлова

ВЪВ ТОЗИ МИГ СПОМНИ СИ МОЙТО ИМЕ

Във този миг спомни си мойто име,
          а аз за теб не мога да не мисля.
Очите ти – пред мен – незабравими,
          от тях да бягам – просто няма смисъл…

Далече скитам – през горите снежни,
          със вихъра на бурите да трепна.
Ще се опомня ли от тази нежност –
          едва ли – даже сянка да ме сепне.

От облака се спуска отражение,
          със западните ветрове довяно.
В душата ми е някакво вълнение
          от непонятните ми светли блянове…

Навсякъде те виждам – зад елите,
          такъв – невероятно чист оставаш.
Къдриците посърнаха със дните,
          сърцето още ти се възхищава!

ПОДУМАЙ ОБО МНЕ В ЭТУ МИНУТУ

Подумай обо мне в эту минуту, а я не думать просто не могу.
Твои глаза – как будто незабудки, от них я никуда не убегу…
Я еду в дивные леса и дали, ищу метель и снежную пургу.
Очнусь от этой нежности едва ли, увидев тень на голубом снегу.

Это от облака возникло отражение, а ветер его с запада принес.
В душе моей какое-то смятение от непонятных моих светлых грез…
Тебя я вижу всюду – ты за елью, такой же беспредельно голубой.
Идут года и кудри поседели… а сердце восхищается Тобой!