ЛЮБОВ
ЛЮБОВ
Все те яхвах във блудния спомен,
сякаш риба си хвърля хайвера,
драсках стихове - като болен,
но не смогвах да те намеря.
Акварелът е слаб за епичност -
не по липса на вдъхновение.
И дори да съм казвал „обичам”,
беше само добро намерение.
Колко дълго съм търсил жената -
Диоген го е казал в статия.
Виж във притчата - змията
не е само библейско понятие.
***
Когато ме обичаш със неискреност,
усещам умореното ти плуване.
И фибрите, трептящи по корема ми,
сигнализират липсата на порива.
И виждам как гребеш към мен, към пясъка,
и как са празни твоите движения,
и как следя изящните ти мускули,
но те не будят в мене възхищение.
И уж са обли устните, гърдите ти -
но те са лунни, те са недействителни.
И фосфорна си ти - луминесцентна,
на края на прозрачната вода!
Изучих те, език свещен на рибите,
за да говоря с теб, Любов, единствено…
И изкусен от твоята неискреност,
изплетох с пръсти мрежата за буквите.
***
Крило бях аз! Ти беше - само устни!
Как избуява тихия ти глас!
Над спомени. Над суета. Над чувства.
Над бившите ти форми - падам аз!
И ти вървиш… И стъпваш - по-красива!
По-шеметна! Там - в южния си град.
Къде си ти? Усещам, че си жива!
И жив съм аз. Официално - млад.
Изящността наистина си струва.
Но кой е върнал свършения миг?!
Жестоко е, когато те рисувам
с едно крило. И устни - секнал вик!
ИМПРЕСИЯ ЗА МОРЕ
Искам да си руса, руса… Много руса - като пясък!
Като слънцето в Созопол - разпиляло своя блясък!
Искам още да си синя! Синя - както са вълните!
Да се губя в твоя поглед - както се изгубвам в дните.
Искам нищо да не свършва! Искам всичко - ако може -
да разтворя като пяна в ароматната ти кожа!
Сенките ни - от хотела - да разкажат без остатък -
на кревата от желязо своя влюбен отпечатък.
Искам теб! И искам даже непременно да ти кажа,
че поставям до съня си - спомена - на нощна стража.
Искам някак да повярваш, че така те продължавам!
И във думите за тебе - аз оставам… Аз оставам!
***
Най-истинска в небето на Прибалтика!
Най-персонажна!!! В оня самолет
ти беше стюардеса! Официална!
И най-красива в снежния корсет!
Ехтяха катедрали и кубета
над Рига - от готически стени.
А ти за мен блестеше в самолета
единствена - сред толкова жени.
Косите ти запомних ли? Успях ли?
Очите ти - о, цвят аквамарин!
И роклята ти! Шала ти! Трептяха
от въздуха - под шатъра му син!
Летището! И краткото ни лято
отекна като есенен тромпет.
И там в небето от сребро излято
потъна ти. И онзи самолет.
