Христо Черняев

Колко неизвестни или малко известни светли примери и истински гранитни върхове е издигала революционната история на народа ни, но те са били забулвани от мъглата на следващи събития или не са били довиждани. Но естественият закономерен нрав на времето е такъв, че рано или късно те безпогрешно биват осветявани и посочвани от възмездните лъчи на истината.

Такъв е и случаят с легендарния командир на Лютенската въстаническа дружина подпоручик Владимир Петков Минчев, обвеян от горди подвизи през позабравеното вече Септемврийско въстание 1923-а!

Не аз съм, който ще разказва за него, защото Владимир Минчев е главният герой на излязлата неотдавна документална повест на Троян Киров „Изстрел в Септемврийската нощ”, една силна книга, която поради характера си е осветена от трагични, но правдиви истини.

В началото на книгата е отбелязано, че повестта е „едно цветенце пред гроба на отдалите живота си в борбата срещу фашизма…” И още в предговора си авторът споменава, че на бойния си другар - знаменития пълководец Владимир Минчев - „В кратките дни на живота си зад граница Замфир Попов посвещава пламенна статия”, написана с възхита, и че „Думи на обич и възхвала ни е оставил и Георги Дамянов…”

По-нататък авторът отбелязва: „Появяват се тук-там и кратки слова, забучени като малки знаменца, по вестници…” И с горчивина продължава: „Това е всичко. Безмълвни, прости, добри думи на възхвала за своя син са скътали дълбоко в себе си и хората от долното течение на Огоста… Те притискат и драскат човешката съвест с въпроси:
- Септемврийското въстание - като героизъм и като трагедия - е национално, а един от най-личните негови герои, нашият Владо, е малко известен на нацията. - Защо? Защо!
- Повече от половин век не се знае истината за трагичната гибел на Владо! Истината за Владовия жизнен подвиг, потулена от мрачната слава на неговите убийци!”

И Троян Киров, авторът на документалната повест „Изстрел в Септемврийската нощ”, като истински изследовател, но и като съзнателен и задълбочен следовател тръгва по славния и праведен път на Владимир Минчев.

Да си призная, особено в последно време рядко съм чел художествено-документална книга с такава внушителна логична яснота и правдивост, благодарение на което тя не само се запомня, но и респектира с проникновените си нюанси и изстрадани истини.

И всичко това е постигнато с многобагрен език, с пестеливост на изразните средства, с напрегнат психологизъм и със завидно умение да се акцентува върху най-същественото…

Спомняте ли си оная забележителна картина „Септемврийски нощи” от народния художник Стоян Венев с младия конник, който държи провесена надолу пушка, а на коляното му е склонила глава безутешната му майка. Като репродукция тази картина е някъде по средата на книгата. Смятам, че тя е тъкмо на място сред задъхания авторов текст.

Тя символизира не само всички участници в първото в света антифашистко въстание, но в случая ни подсказва и внушителната осанка на героя на книгата - младия Владимир Минчев, един от най-изявените септемврийци, въздигнал неръкотворния си паметник в душите на хората от долното течение на Огоста.

И смея да кажа, че към този паметник на легендарния герой свои вълнуващи щрихи вплита и Троян Киров - авторът на книгата „Изстрел в Септемврийската нощ”.

На огнения фон през онзи стремителен Септември Троян Киров извайва обаятелния образ на учителя, подпоручика от Първата световна война Владимир Минчев, който е начело на въстаниците, събрани в село Люта.

И авторът ще каже: „Това е войската на Владимир. Груби селски ръце стискат пушки, бердани, пищови, ножове, тояги… Голи, гладни, окъсани…” И в „ранната утрин на 23 септември 1923 г.” - пише авторът. - „Командата е дадена: към Бойчиновци!” Дружината му от 400 души се съединява с отрядите от други села.

Троян Киров отбелязва: „Планинският и полупланинският район на Фердинандския край е откъснал от недрата си съзвездие от дейци като Гаврил Генов, Христо Михайлов, Георги Дамянов, Замфир Попов, Иван Михайлов, сред които е и Владимир Минчев. Той именно с въстаниците си проявява изумителна храброст в битките при Бойчиновци и град Фердинанд… Но на 26 и 27 септември настава черният разгром на Септемврийското въстание.

Искам да изтъкна, че бойните септемврийски епизоди са изразени от автора на книгата с белетристичен замах.

Непосредствено след разгрома на въстанието Владимир Минчев е извикан от Фердинанд Козовски и Георги Михайлов на спешно съвещание, където се взема решение, заедно с тях, той и още двама въстаници (Петко Лечев и Петър Върбанов) да преминат с коне през границата в Сърбия. Петър Върбанов закъснява и затова групата тръгва по-късно, за да настигне Козовски и Михайлов, но не успява.

Преди да минат границата, тримата конници нощем са до село Белимел. Там изстрелът в септемврийската нощ е гърбом в конника Владимир Минчев, който пада от белия кон. Следва изстрел и в другия конник - Петко Лечев, който е само ранен. Третият конник - Петър Върбанов, се връща в своя край. А той е злокобният убиец. И това не се знае повече от половин век.

Затова двойна е заслугата на Троян Киров - едно, че е написал документалната повест „Изстрел в Септемврийската нощ”, и второ, че като следовател успява да разплете тъмните нишки на трагичната нощ в покрайнините на село Белимел и да посочи без грешка истинският убиец. Впрочем, всичко с най-значителни подробности го има в самата книга, което прави чест на нейния автор.

За победителя в Бойчиновската епопея Владимир Минчев един изследовател пише: „Под негово командване се намират всички въстанически сили… при гара Бойчиновци откъм линията за Ракево.” И когато авторът на повестта в един въображаем разговор с него му намеква, че той е от ранга на прославените дейци на Септемврийското въстание, Владимир Минчев отговаря: „Аз съм само подпоручик, само командир на Лютенската дружина! Горял и изгорял за народа си - и това ми стига!”

Името на Владимир Минчев е почти неизвестно, но всъщност той е една изумителна личност, едно от ярките знамена на Септемврийското въстание. В книгата „Изстрел в Септемврийската нощ” Троян Киров е втъкал дълбок психологизъм. От сто извора той черпи данни и просветлявания, за да стигне до съкровената истина. Тук няма общи и празни думи, всичко е разказано ясно и вълнуващо.

Като заключение ще цитирам някои от последните мисли на Троян Киров: „Късно следобед стоях пред Владимировия дом-светиня… Открехнах малката дървена порта. Тихо и безлюдно. Поогледах се и като не срещнах нечии очи, погледът и въображението ми хукнаха из двора. Опипваха всяка стъпка, всяка гънка, възправяха къде ли не невъображаемия образ на Владимир. И все лудееха, ненамерили най-търсеното: оная ниска, кирпичена стая, гдето за пръв път е пропищял гласът на младенеца, гдето е ехтяла младата му реч, гдето са заглъхнали най-после и прощалните му думи… Нямаше я… И ето ги на нейното място зловещите развалини! А какво е този дом, какво е селото без нея! Не липсва ли тя и на областта, и на страната!…”

Троян Киров, „Изстрел в Септемврийската нощ” - повест. ИК Нов свят”, 2008 г.