Георги Драмбозов

… Написаха всичко поетите / сред своите сиви видения/ и битки, клишета, и норми/. А колко премного са клетите- / целувки, сълзи и прозрения/, гротески, метафори, форми…

Написаха ли всичко поетите на този свят преди нас?… Аз се съмнявам. Съмнява се и Атанас Янев. В неговото шестстишие, което цитирам, най-вълнуващ е подтекстът, че много е трудно за нас, поетите на съвремието, да откриваме нови форми и метафори, да имаме СВОИ прозрения в Н. В. Мерената реч…

Младостта на този творец е залог и най-вече предвестник, /заедно с образното му мислене/, за бъдеща дълбочина на интимното слово, на развълнувана гражданска лирика, на изострена чувствителност и сетивност.

Този млад и в период на творческо укрепване поет е истински бъдещ Поет, а сетивността му е изострена не само към любовта и омразата, а към несправедливото и справедливото край нас и вътре в нас.

За него Поезията е „хълм страшен, болка разнолика, течение и грамада”. Самият Атанас мечтае „понякога да е стих, написан от нерадостен поет”.

Ето неговото схващане или усещане за Н. В. Любовта: „и в чувствата на моето сърце / промъкна се щастливото съмнение/…

Атанас Янев - поетът на щастието и любовта, на тревогата и съмнението… Вероятно до сетния час той ще живее и гори „в лазурно-бляскава тревога”…

Вероятно ще продължи да пише и след прага на своята младост. И всеки негов стих ще ни пари като „изгорял от вяра пламък”.

Атанас Янев. Стон от мъгла. 2016 г.