Боян Ангелов

Няма съмнение, че Христо Ботев е българският поетичен гений. Неговите стихове са неотразими и недостижими. Неговата публицистика жигосва всички, които да преминат искат през живота не с лъвски скокове, а със змийско лазене.

Сатирата му превръща самозванците в посмешища и е безмилостна към бездарните безродници. България няма на територията си действащи вулкани, но в душите на всеки българин бушува лавата на вулканичното Ботевско слово.

Роден в Балкана и горд като него, Христо Ботев е нашата мярка за съвест и преданост към отечествения идеал.

В Алтън Калофер е роден на 6 януари 1848 година поетът, публицистът и революционерът Христо Ботев - под величавата сянка на най-високия старопланински връх Юмрукчал. Век по-късно България го нарече на името на поета - Ботев връх. Случило се е и знамение при раждането на Ботев. Датата 6 януари е Богоявление, когато като гълъб бял се явява Господ в своята триипостасна същност: младенеца Христос, Светия Дух и Бога Отец като Слово Божие. Това вдъхновено и одухотворено Слово е приел Христо Ботев още при раждането си, за да напише в „Моята молитва”:

…Вдъхни всекиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа!

Сътвореното от Ботев може да се измерва само в превъзходна степен. Буен и невъздържан, до безумие предан на идеалите за свобода, братство и равенство, този вулканичен българин успя за краткия си живот да сътвори велики дела.

Пръв между пишещите и храбър като най-саможертвените храбреци, той, левентът на отечествения дух, остана в паметта на огъня като негова най-съвършена форма.

Огнени са стиховете на Христо Ботев, с които горестно изстрада гибелта на Левски, Караджата и Хаджи Димитър, издигна им небесни паметници от безсмъртни думи.

Ако изследователите на българското литературно творчество се замислят защо Христо Ботев е така съдбоносно свързан с родната ни стихотворна класика, непременно би трябвало да тръгнат от „На прощаване” и „Хайдути”.

В тези балади народното творчество е вплетено възхитително с личностното битие на поета и затова отъждествяваме Ботевата поезия с гигантски дъб, чиито корени пият от изворите на българския гений, за да достигне короната му недостижими висоти.

Поетическото творчество на Ботев доказва, че всеки велик творец прекрачва в своето безсмъртие благодарение на традициите, които са го създали и които го съпътстват до последното му дихание.

Гениалността на Христо Ботев е превъзмогнала всички исторически аксиоми и с мъдро постоянство узаконява гордостта на народната съвест. А тя при всички обстоятелства остава непроменима, защото поетът от Калофер е защитник на онеправданите и получава вдъхновение от поезията, устремена там, където яснеят имената на вечно живите.

Сред тях името на Христо Ботев свети яснолико и неотразимо като наша надежда и наше упование!