Константин Гълъбов

Блатиста местност

Първи дух:

Из глухите недра, където ужас дреме,
възхождам за живот, да нося пак
на дните бързоноги тягостното бреме,

но сребърен ще бъде оня праг,
през който ще премина, времето когато
над дверите ми сложи черен знак.

Втори дух:

И ще облее в миг със разтопено злато
залязващото слънце пръст до пръст,
когато се завърнеш в стихналото блато

и примирен забравиш всяка лъст,
с която те е мамил пъстроцветен горе
живота от юношка ранна връст.

Трети дух:

Тогава гневен Вечния ще заговори
със огнени езици пак на нас
и в твърдините земни всички ще затвори;

и теб, и мен - проклинащ оня час,
когато волни тук в недрата ни остави
и над водите сам ни даде власт.

Първи дух:

Но зная, няма Вечния да ни забрави
и милост щедра Той ще низпосли,
щом някой грешник пак в блатата се удави,

та слязъл тук в предутренни мъгли
не мир желан, а мъка паляща да вкуси
от чашата на всички сили зли.

Духове:

И своя цвят тогава Той ще ни обруси:
ще падат бледи утренни звезди,
повяхнали във нощ на трепет и покруси,

над нас, където влада и реди
нещата Вечния със жезъл искрометен
и звездното дърво в лъчи цъфти.

Времето:

Да бъде черния венец изплетен…

——————————

сп. „Хиперион”, г. 3, кн. 4-5, 1923 г.