ПРОЗОРЕЦ КЪМ ДЕТЕТО
Едва ли можем да си представим нашата съвременна детска литература без творчеството на поета, писателя и драматурга Панчо Панчев - Дядо Пънч (когото в изложението си ще наричам с обобщеното название „писател”). Неговото творчество покорява не само с жанровото и с тематичното си многообразие, но и с искреното си родолюбие и човеколюбие.
Приказки и пиеси за деца, роман за деца, стихотворения и поемки, гатанки, тройни гатанки, басни, приспивалки, залъгалки, гатанки-струмки…Творби, чийто брой не се наемам да определя - това е светът, създаден от писателя.
В него съжителстват реалното и фантастичното, героите лесно преодоляват териториалните и времевите граници, неуморно пътешестват в територията на хората и на животните, на звездите и тревите, радват се на топлия роден кът, дивят се на непознатите чужди земи.
Светът на Панчо Панчев е бълбукащ, пеещ, смеещ се, питащ, хитруващ, мечтаещ, греещ, летящ, жужащ, искрящ, пътешестващ и… извисяващ детската душа. В него отвсякъде бликат обичта и добротата, ведрината и светлината на детството.
Поетът твори с вярата, че добротата може да промени и да спаси човека в днешния свят, който отново се огражда със студените стени на отчуждението и средновековното недоверие.
Не бойте се! Не с хирургически нож
се вади студа от човека.
В добър се превръща предишният лош
с рецепта безплатна и лека.
Щом среща усмивки или добрини,
дори с бучка лед във гърдите,
човек чувства как се загряват едни
котлони в сърцето му скрити.
Обаче на тях не водата кипи
за чая или за кафето,
а всякакъв вътрешен лед се топи
и става горещо сърцето…
И затова без преувеличение светът на Панчо Панчев може да се нарече територия на нравствеността.
Ненатрапчиво и незабележимо писателят прави своите етични и естетически внушения. И в кратката по форма гатанка, и в поемката, и в баснята, и в приказките, и в пиесите си писателят се стреми неговият читател да опознае големия свят, да окрили неговото въображение и да възпита в него добродетелите, без които човечеството не би оцеляло.
Ето как в една от своите тройни гатанки („Мокра гатанка”) авторът съчетава познавателното, възпитателното и естетическото въздействие върху читателя:
„Във планина гориста и висока
извира бистър и студен п……
С потоци други стиска си ръката
и образуват заедно р……
Пресича тя полето, след което
се гмурва и се къпе във м……
Гатанката дава знания за образуването на морето. Сухото познание обаче оживява под перото на художника и картината въздейства емоционално на малчугана: потокът е “бистър и студен” (постоянни епитети, които носим в себе си от нашия фолклор и ни пренасят сред прохладата и зеленината на планината).
Потоците си стискат ръцете, за да образуват река. В двата стиха за потоците е събрана философията за задружността и единодействието, които правят човека физически и душевно силен. Задружността, жизнено важна за българина през вековете и низвергната в днешно време, в което според статистиката, децата отвикват да играят колективни игри. Вливащата се в морето река, подобно на потоците, също е олицетворена - тя се гмурва да се къпе в морето.
И малчуганът си представя картината на палави, бистри потоци, които си играят волно в планината, после си стискат ръцете и образуват спокойна река, отразяваща облаците, слънцето, луната и дърветата по бреговете си, даваща дом на рибите.
И ето - на реката й омръзва да е спокойна и умиротворена и тя се втурва да се къпе в огромното ласкаво море.
В творба от шест стиха Панчо Панчев успява да внуши любов към родната природа, идеята за единомислие и единодействие, чувството за възторг пред красотата.
Ето и една илюстрация за възпитаването на уважение и култура на поведение от книжката на Дядо Пънч “Тринайсет залъгалки за деца най-малки”, в която той съчетава всяка залъгалка с гатанка. В залъгалката „Шест прасета” авторът разказва за учтивостта, която малките прасета проявяват към всички срещнати като завършва с поуката:
И си мисля: “Браво на свинята,
че си е възпитала децата”.
А пък истински деца край мен
ги мързи да кажат “Добър ден”.
Писателят толкова добре познава детската душа, че с лекота се превъплъщава в образа на дете - сякаш никога не е пораствал.Той знае, че добрият възпитател в много случаи може да въздейства върху детето непряко, внушавайки неписаните човешки закони.
Но има моменти, както посоченият, когато моралната норма трябва да се изрече без заобикаляне:”Мило дете, поздравът е благопожелание и чрез него изразяваш уважението си към другия човек и към себе си”.
Неговото творчество заслужава да бъде изследвано не само заради енциклопедичния характер на знанията, които дава на децата, но и по отношение на етико-естетическата си същност и жизнерадостния си характер.
Неговата неотдавна издадена “Гатанкова енциклопедия” провокира не само с броя на гатанките, но и с тематичното богатство и морално-етичния си заряд.
Панчо Панчев умее да възпитава и чрез избора на темите, и чрез тяхното художествено изразяване. Българският бит, българските традиции се съчетават със съвременните теми и така творчеството на писателя в своята същност е винаги модерно.
Например в книжката с гатанки “Цар и магаре - дворцови и селски гатанки” още в заглавието се вижда обикнатия от писателя подход да съчетава противоположностите.
Когато прочете заглавието, у читателя възникват иронични асоциации от народните анекдоти за царя и за магарето, които могат, всеки по своему, да вършат магарии. А всъщност в книжката чрез гатанките детето може да надникне в царския свят, познат му от приказките, и в света на домашните животни.
Чудото - може би това е ключовата дума за творчеството на Панчо Панчев. Защото “светът е пълен с чудеса”. Още повече - светът на детето. Затова и в драматургията, и в прозата, и в поезията си той често използва парадокса. Сам писателят споделя, че в създаването на чудеса се учи от автора на “Обикновено чудо” - драматурга Евгений Шварц.
Но може би неговият интерес към парадокса идва от глъбините на българското народно творчество, където юнаци бозаят по двайсет и пет години, цариците раждат деца, приличащи на месечината и слънцето, хвъркати коне се носят над земята, момичета от вар вършат чудеса, дърветата растат до звездите, героите вършат своите подвизи на горната и на долната земя…
И ето - в стиховете на Панчо Панчев Мимето моли майка си, ако не може да му роди братче или сестричка, да му роди … коте. Момчето си мечтае да целуне жаба, за да може тя да се превърне не в принцеса, а в …баба. Момичето си представя, че земното кълбо ще е ваза за всички цветя, подарени му от влюбеното в него момче.
Палаво козленце боцва с рогца дъждовно облаче и руква небесен водопад, след който се появява изпрана, дъгата. Чудесата в творчеството на Панчо Панчев просветляват детското възприятие с оптимизма и разведряващото си остроумие. Неговото стихотворение “Строг съдия” е пример за това как чудото и смехът вървят ръка за ръка:
Играе грубо днес хипопотама,
но съдията Мравчо милост няма.
Не му показа никакви картони,
а със ритници от терена го изгони.
Писателят създава текстовете си, съзнателно подхождайки наивно-реалистично - задава въпроси, създава “измишльотини най-опашати”, одухотворява и сравнява предметите и природата досущ както правят това децата.
Пеперудата е „цвете, което лети”, жабата е “шампионка по скок”, коралите са „поникнали острови”, куфарът е „вафла-великан”, рибата е „мокра мълчаливка”.
Слончето Моди мечтае да лети и успява да изпита чувството за летене като “слонче на клонче”. Делфините и хората разсъждават едни за други, учудвайки се как могат да бъдат толкова различни, щом ги дели само стъклото на аквариума…
Детето - героят на Дядо Пънч - търси топлотата на общуването в семейството, защото няма нищо по-скъпо от родния дом. То моли майка си да бъде гальовна според сезоните: зиме да го нарича “слънчице”, а лете - „снежко”.Тя е толкова мила, че може да бъде помощник на Сънчо. То заспива спокойно, защото държи голямата и сигурна бащина ръка.
Мечтае да стане художник, за да нарисува „по-хубав живота” и да усети чудото на преминаването под нарисувана дъга, водеща към Рая. Но прави откритието, че по-добре е да си рисува къщичка със слънце над нея. То е любознателно - обича и родните горски животни, и екзотичните обитатели на джунглата.
Може да играе на стадиона на цар Футбол и да учи зоологическа азбука, да се възторгва от буболечките и цветята, от музиката и театъра, чрез гатанките да опознава градовете в Родината ни, возилата, животните и растенията. Смята себе си за „специалист по белите”.
Вселената на Панчо Панчев не може да се обозре накратко. Неговият език също заслужава специално внимание. Преди всичко той е чист,звучен и богат. Достъпен за читателя и изпълнен с остроумие и словотворчество. Неговият джунглевард е богат на случки и преживявания. Всеки би се повозил на слонобус. И би се радвал, ако може да смята с помощта на цифрарче или да обезуши глупостта в живота…
А нима може да се отмине лиризма на Панчо Панчев? Неговите приспивалки (също измислена от него дума) са нежни, успокояващи и романтични. В тях липсват шаблонът и скуката, макар че темата за приспиването на децата в детската литература е толкова позната.
В много от своите приспивалки той свързва уюта на родния дом с чистотата и белотата на зимата, с уханието на липата, с обичта към най-близките хора в семейството, с привързаността към приказните горски животни. От топлия роден кът детето без страх се понася на крилете на Сънчо, приласкано и успокоено от обичта на мама или баба.
Взирам се в тавана с поглед на вълшебник -
покривите нощем май не са потребни.
Затова безшумно някъде отлитат
и на тяхно място спускат се звездите.
Палава звездичка на игра ме кани.
Баба ми обаче шепне: „Нани, нани!”
Хем ми се играе, хем ми се заспива.
Като сняг се стапям във нощта красива.
Не случайно голямата Леда Милева го нарича “флагман на детската ни литература”. Създавайки творчеството си за деца, той е искрен и отговорен, щедър и мъдър, вярващ в доброто и справедливостта.
И докато търси истината през своя „прозорец към небето”, той отваря чудния светъл прозорец към детето. Здравей, вълшебнико!
