с писателя Лъчезар Еленков разговаря Георги Н. Николов

- Приятелю, живеем в мътно време на държавен хаос, отказ от изконни национални ценности и духовно обезличаване. Има ли в сивия делник свое място поезията и каква трябва да бъде тя, за да я наречем „актуална” и „стойностна”?

- Точно в такова време поезията е призвана да бъде един от стожерите на духовното в човека. Тя е съществена част от националното ни достойнство. Известно е, че най-печалната участ е да бъдеш поет. Останалото не влиза в сметките. До последния написан стихотворен ред! Ако не те разберат днес, ще те обикнат утре! Както при Вапцаров! - българския Исус Христос. Вълшебният език не желае съдник да му бъде делничният разсъдък. Няма голямо, талантливо и актуално творчество без да е наситено със страдание, обич, болка и вяра.

- Ти си представител на Априлското поколение в българската литература. Как да се възкресят моралните ценности, изповядвани от него? Имам предвид достойнството на обикновената личност, правото й да твори в името на обществото и да вярва в хармонията на бъдещото време…

- Аз съм от Втората априлска вълна. Издадох първата си книга „Отвесни градове” на тридесет години. Стихосбирката се превърна в явление в младата поезия през втората половина на шестдесетте години на миналия век. Да се възкресят моралните ценности, изповядвани тогава, днес е почти невъзможно. Защото в нашето противоречиво световно и вътрешно време молитвите на много народи, според руския поет Велимир Хлебников - приятел на Владимир Маяковски, са написани на език, неразбираем за молещите се. Днес достойнствата на обикновената личност не се ценят! Уважават се прагматизмът, алчността, жаждата за пари. Кумир е Златният телец! На човека са му необходими неимоверни усилия и мъжество, за да се спаси от социалната проказа и унилото бездуховие. Но въпреки всичко аз вярвам, че в Българско днес се раждат бъдещите му духовни водачи. И сега ги има, но върху тях тежи огромна цензура, която не се забелязва от непросветените. Утре, след социалните и духовните погроми, ще бъде отново светло и достойно. Вярвам в победата на разума. Всеки, който се чувства достатъчно смел и верен на себе си, без да изменя на идеала и хуманизма, независимо от униженията и преследването на властите, ще победи. Блясъкът на фалшивите прожектори и осветените от тях конюнктурни успехи са смърт за талантливия творец. Самотата е мъжество - необходимо, за да се опазиш от съблазните на временния успех.

- Създател си на близо 30 стихосбирки - впечатляващо литературно наследство, което продължава да се обогатява и насища тематично. Имаш ли чрез тях свое общо послание към читателя, за да осмисли той вярно живота си и мястото си в гражданската пирамида?

- Аз пиша за хората. Прекланям се пред труда на Човека. И пред волята му да остави следа след себе си. Вярвам повече на хората, които са в основата на гражданската пирамида. Там е нейната сила. Там е съвестта на обществото. А съвестта е разум в разума! Последното е от моя книга, в която това определение е червената й нишка. Бащата на космонавтиката Константин Циолковски във философските си тетрадки пише: „Човекът е духовният атом на вселената!” Тук ще добавя, че това гениално определение ме вълнува през последните години. Изцяло съм потопен в него. През 1983 година, след мой рецитал в Москва, във вестник „Литературная газета” бе публикуван следният мой автограф: „Всеки човек е малка крепост и в същото време безкрайна вселена - със свои чувства, мисли, идеи. Аз обичам да щурмувам тези крепости и, прониквайки вътре във вселените, да ги изучавам - хората, които са около мен.” А посланието към читателя е тристишие от моя поема, наречена „Звездно писмо”:

Ти си дългото страдание,
Човеко! Преминаваш с изгрева
по цялата обречена земя.

- Поемата „Гранитово” е преведена на шест езика и оценена по достойнство, а наскоро Парламентът обяви комунистическия „режим” за престъпен. Това означава да зачеркнем Ботев, Смирненски, Вапцаров и редица още творци. Ще се откажеш ли от антифашистката тема в творчеството си и на каква цена?

- Днес антикомунистите са неофашисти. Фашизмът е оръдието на Жълтия метал. Понякога най-самоуверените и най-брутални хора в дълбоката си същност са страхливци. Пещерният антикомунизъм в българския парламент не е изключение. Защото Комуната с трите си етични норми - свобода, равенство, братство - ги стряска и в съня им. А синковците искат спокойно да трупат богатства. И колко много ги е страх, че ще дойде Видовден. Не се отказвам от нито един мой написан ред. Още повече - от антифашистките ми книги! „Гранитово” е велика поема. Въпреки че и след първата й публикация, не я приемаха еднозначно. През годините поемата ставаше все по-актуална и необходима. В нея дишат хуманизъм, болка, героизъм, обич и вяра.

Лирическата повест “Небесна лодка”, посветена на Жул Паскин, е нова, различна страница в твоя литературен свят. Възраждането му върху поетичната сцена повик ли е да познаваме забравените личности на България? Или е психологическа интерпретация за таланта, обвеян в противоречивост, крушения и трудни прозрения за същността на изкуството?

- По-скоро е психологическа интерпретация на таланта. Но тя не е изкуство за изкуството. Земна е! Въпреки че е озаглавена „Небесна лодка”. В зенита сме свикнали да виждаме само слънцето. Опитах да издигна пътуването на твореца не в небето, а в лодката, за която няма непреодолими препятствия. Както в мечтите ни. Тя е философска поема. В нея чрез творчеството и живота на Жул Паскин се изгражда сложният и противоречив образ на всеки истински художник. Копнежът му за духовна промяна, терзанията му в ненаситния копнеж да се постигне съвършенството. Или, както в предговора на книгата Владимир Зарев отбелязва, то напомня хоризонт - колкото повече го приближаваш със своята жадна и неопитна неистовост, толкова повече той се отдалечава от нас. Аз само ще добавя, че понякога за това скъпо се заплаща - и в реален, и в преносен смисъл!

- Свидетел си на три исторически етапа - до 1944 г., до 1989 г. и днес и имаш ясни критерии за сравнимост. В каква посока е устремена духовна България на ХХІ в.? И има ли свое място в модерния свят?

- Изгубихме много през последните три десетилетия. Разрухата в икономиката може да се възстанови. Рухването на българската духовност е пагубно за Родината ни. Тя вървеше към възход през втората половина на ХХ век. Творците на България - писатели, художници, театрали, музиканти, певци, архитекти и т.н. вече бяха създали предмостието за нов Златен век. Симеон Велики пръв прозря, че без духовност не може да се изгради силна държава и устойчива нация. Старобългарската книжнина е неотменимо световно явление. Чрез Кирилицата България даде светлина и самочувствие на народите от Адриатика до остров Сахалин. България - люлката на славянската култура - е съществена част от духовното тяло на човечеството. Ние сме и люлката на европейските ценности. Защо забравяме това? Или нямаме памет, или някои тъмни сили в България изпълняват чужди поръчки и сценарии, за да ни заличат като просветен народ. Образованият е враг на мракобесието. И колко тъжно е, че днес той е на едно от предпоследните стъпала на социалната стълба. И не само у нас! Непросветеният по-лесно се манипулира и става чужда маша. Ние отдавна сме в Европа! И движението между Изтока и Запада трябва да преминава по мост с двупосочно движение - от нас към тях и от тях към нас. Равнопоставено! Само тогава ще се изгради една справедлива Европа. И не бива да забравяме, че Европа означава широкоока! Това е особено важно и справедливо. А ценностите са родова памет, образование, национално самочувствие, самоуважение, обич към другите, но и те към нас. Това е хармонията, останалото е от лукаваго!

- Оказа се, че редица автори с желание се нареждат на хранилката на всякакви отворени и затворени общества, гощавайки ни със закъснял модернизъм и изтъркана „символна” продукция. Издават се в големи тиражи и услужливи клакьори твърдят, че публиката е на колене пред таланта им. Имаш ли думи за порицание към тях? Или просто да ги оставим на времето и забравата…

- С тях не общувам. Вече и не ги чета. Някога прелиствах книгите им. Но вече - не! Хигиена на духа! Текстовете им са словесна несъстоятелност. Знам от опит, че в тях няма житни зърна. Но да ги оставим на времето и забравата. Ръждата е навлязла в душите им и то толкова трайно, че трудно ще се изстърже. Очаква ги лека, после трайна и накрая - вечна забрава. Литературата иска саможертва и всеотдайност, а не хватки и трикове, продиктувани от чужди идеи и жажда да се прочуеш. В историята на човечеството подобни личности е имало. Но следите им са останали в безвремието. И колко е печално, че днес в България ги подкрепят хитреците, които знаят какво вършат и защо го правят. Колко много майкопродавци и техни послушници шетат днес в духовното поле на България. Жал ми е, че много талантливи писатели - най вече младите - загиват от недоимък и безпаричие, и не могат да изпълнят това, за което са предопределени от съдбата и светлината в тях. Но вярвам, че ще успеят! Въпреки всичко! Въпреки! Аз написах книгата „Духовна вселена”. Тя е за Русия. Намерих издател. През тревожния и несъвършен ХХІ век духовното възраждане ще дойде от голямата славянска държава. Защо мисля така? Шест години бях студент в тази необятна страна (1954-1960 г.), а по-късно и директор на Българския културно-информационен център в Москва (1988-1991 г.). Прекосих почти цяла Русия и СССР. Видях, че този велик народ е програмиран да носи духовно начало. Ако прогресивното човечество победи отново зародилото се мракобесие през ХХІ век, то духовната светлина пак ще пристигне в Европа и в света от Русия, както е било в далечното минало, и както беше и в по-близкото ни историческо време. В разпиляно и неподредено състояние е една моя публицистична книга, озаглавена „Талантът, наречен Родина”. Пиша я отдавна. Смисълът й е, че човекът не може да се изяви талантливо, ако не бъде дълбоко свързан с Отечеството, с корените си. И още нещо. Родината е еквивалент на справедливостта, толерантността, разбирателството, автентичността, благородството и обичта, защото Родината е винаги майка, която е предопределена да брани своите деца.

- Каква литература би препоръчал на младите поколения и как да отделят стойностното от мимолетното, фалшивото, искрящо с евтината си позлата? Как могат да бъдат върнати към съкровищницата на нашите класици? За да започне изграждането на нов патриотичен постамент в съзнанието им. Защото такъв у нас не съществува и е заменен с неясни евроатлантически „ценности”…

- Да четат и да се учат от класиката - българската, руската, европейската, световната. Там всичко е казано! Европейските „ценности” са заблуда. Всяка духовна ценност е свързана с родната земя и нейната велика мисия - да насажда у човека свои ценности. Който не обича Родината си, не може да обича другите народи и техните успехи. Критериите са ясни - морал, нравственост, обич. Бъдеще без памет за миналото на Родината няма. Поетът не може да бъде грешник. Той или твори, или загива. Пожелавам на младите писатели винаги да ги съпътства въображението. Именно то е господар на изкуството, в частност и на поезията. Да препрочитат публицистиката на Ботев и да надникват по-често в „Символ - верую” на гениалния поет. Да търсят и намират кръговете на сродните души. Защото няма ято без птици. Но и да не забравят, че птиците умират сами. И да помнят, че творчеството преди всичко е пророчество! И най-вече - дързост! Талантът е двубой със себе си - в упор! И както да завърши той, майката на мечтите в своя дом го приютява, макар и победен, за да се изправи отново. Именно тогава идеите на писателя са по-силни от куршума, забраната и забравата. Позволявам си на младите да цитирам един куплет от моята „Небесна лодка”:

Движение като сражение със глупостта,
заседнала и няма.
Тежките ни рани във душите ни епични -
като кървави послания отлитат
към приготвените наши панихиди
под усмивките ехидни -
жестоката сплотена армия на властници и на бездария.
Понякога през иглени уши преминава авангардът.
Но все по-често пулсът на света със пулса ни се слива.

- Ще посъветваш ли нашите съвременници какво да четат и как да правят избора си върху предлаганите им заглавия? И чрез тях, по какви критерии, да си останат добри българи?..

- Да бъдем човеци! Като студент си купих многотомно издание на съчиненията на Достоевски. Постарах се да ги прочета за две-три години. В писмо до брат си писателят споделя, че около него се движат само хора, хора, хора и малко човеци. Напоследък у нас се множат хората, а намаляват човеците! Моята съкровена философия е: Бъди човек, дори да си минал през ада. Този, който идва от страданието е по-ценен от онзи, който не е минал през него. Да четат истинска литература. Да са наясно, че освен жълта преса има и клюкарски книги. Да е щастлива и спорна за тях Новата 2017 година. И успех в работата и действията им в близката победа за социална, духовна, справедлива и просперираща България!