СЪН
На Р.
Сънувах, че слизам в подводните бездни на чудно море,
де слънцето бледно наднича с мъртвешки студени очи,
де тръбния зов на Херолда отдавна замрял не звучи -
сънувах подмолните кули на приказни морски царе.
И помня - аз слизах по стълби мъхнати настръхнал и ням -
ти с водните лилии кротко изплиташе бели венци
и в ладия стара ний влязохме двама, и двайсет гребци
несетно загребаха с дълги кристални весла, а едвам
до нашия слух, като ехото смътно, долитна екът
от танца стихиен на белите морски свирепи коне.
Над нази гората подводна размаха мъхнати клоне
и мрак непрогледен обгърна с плаща си нашия път -
ний плувахме дълго самички в студените черни води,
под арки гранитни, накичени с чудни подводни цветя -
над глухи пространства и буйно тревясали мъртви блата,
де трепкаха в мрака зелени блуждающи блатни звезди.
Най-сетне, след двайсет столетия скитане в морския хлад
с умора запряха гребците до каменния риф от корал -
до кули гигантски от мрамор млечен подводен опал
запряха пред дверите тежки на някакъв приказен град.
И помня - ти слезе тъй гордо от борда на стария чълн,
пред портите тежки, където на камък огромен и чер,
сред златно кръжило, дълбоко бе врязана буквата К -
ти слезе безмълвна и горда от борда, а бавно отвън
сред мрака под знака магесен незрима и твърда ръка
разтвори нечуто крилата на тежкия входен портал.
И светна палатът вълшебен изваян от розов кристал
и с блясъка слънчев, замаян, погледнах аз твойта снага,
изваяна стройно, тъй както най-крехкия ствол на бреза,
излязла под длетото вещо на сръчен неземен творец -
трептеше от свежест и младост, кат пролетен розов цветец,
окъпан в кристалните капки на свежа градинска роса.
Ти беше кралицата малка в подводния златен чертог.
От трона кристален - изпъстрен с перли и дребен рубин
ти свиреше сребърна песен на малък и скъп клавесин,
а вънка журчеше водата на бистър и тих водоскок.
И триста джуджета обслужваха твоя разкошен палат,
и жълти медузи - прилични на бледи подводни звезди -
изплитаха мрежа от светли и нежни сребристи следи,
които извеждаха в храма коралов на водния град непознат.
А в чудния танц на огромния кръг от игриви лъчи,
кат капки дъждовни, летяха стоцветните малки тела
на багрови рибки и бисерни миди - и в синя мъгла
незримо се губеше техния синур от моите очи.
И в странното шеметно царство от радост лъчиста пиян
аз вдигнах възторжено чашата пълна с божествен нектар
и пих зарад тебе възправен под свода на твоя олтар,
тъй както се пие за госта на празник тържествен призван.
Но щом като сегнах пиян да откъсна безгрешния цвят,
протегнал със трепет и пламенна жажда могъща ръка,
съзря ми окото зеления камък на твойта халка -
(халката е символ на двама обручени в тленния свят)
и ревност сторъка тогава разкъса разпалена гръд,
и метнах аз гневно връз трона кристалния везан потир, -
но вмигом пред мене изчезна вълшебния приказен мир
и аз, като камък, политнах в бездънната зинала глъб,
де водните маси нахлуха на гъста и черна вълна
и с грохот връз мене се сринаха морските черни скали,
и яростни мълнии, сякаш поломени сини стрели,
пронизаха мрака безбрежен на чудната водна страна…
Сънувах, че слизам в подводните бездни на чудно море,
де слънцето бледно наднича с мъртвешки студени очи,
де тръбния зов на Херолда отдавна замрял не звучи -
сънувах подмолните кули на приказни морски царе.
——————————
сп. „Морски сговор”, г. IV, брой 2, февруари 1927 г.
