Георги Н. Николов

„Летенето е изкусителна примамка”… Така е нарекла стихосбирката си Анка Николова, дело на издателска къща „Кибеа”, С., 2016 г. Книгата се състои от няколко взаимно допълващи се части, всяка от които може да съществува и самостоятелно - „Аксиоми”, „Ритуали”, „Спектър”, „Интерференции”.

За творбите в нея Велчо Велев отбелязва: „Лиризмът им, преминал през ситата на интелектуализма, отсява каквато и да е фалшива нотка на сълзливост и приповдигната сантименталност, които понякога се приемат за визитна картичка на поезията. В „базата данни” няма развихреност на чувствата, но има посята буря, предизвикателство към интелекта, широта на кройката и много други параметри, на пръв поглед извън поетичната настройка на човешката душа”.

Лириката на Николова е философска, прилична на витраж от вплетени послания. Ту жарко припламващи в съзнанието на съвременника, ту изваяни в тишината на съзерцателен анализ. Но в същността си обогатен с неспокойната динамика на наблюдението.

Надграждано с експресивни прозрения за трайни истини в сърцевината на важни неща и явления. Съпътстващи личността през трънливия й път в лоното на отредените години. Знайно е, че абсолютна истина не съществува.

Но в относителните й параметри, достъпни и за обикновения човек, и за осенените духом люде, търсим отговор на най-важния въпрос: защо сме родени и каква е нашата мисия на планетата. Чии пратеници сме и защо, а още - доброволни участници ли сме в подредения хаос на обществото. Подчинени ли сме на битието в безкрайната му палитра, или властно редим мозайката му чрез силата на мисълта, разума, идеята, мечтите.

Проектирани върху портала на времето, благословено с безсмъртие и равнодушно наблюдаващо тленната ни биологична същност. Ала дарена с вяра, надежда и любов, тя има своите основания да надмогне плашещото очакване на нещо предречено и неизменно случващо се.

Да черпи сокове от минали поколения, за да ги вплете приемствено в духа на раждащите се нови хора. Поезията на Анка Николова е полифонична изповед за непрестанно прераждащата се одухотвореност: доверчива към събеседника, или дистанцирана в капсулата на „аз”-ът.

Едновременно стъпила върху прашните земни пътища, но с криле в полет към неразгадани хоризонти. Между тези два условни полюса на предначертаното пространство е и авторката.

Съвременна Арахна, която цветно, в дълбок интелектуален контекст, тъче поетичния мит за живота. Чиито лабиринти съзиждаме, лутаме се в тях и накрая си тръгваме, защото такава е волята на Твореца. След нас остават, като късни есенни листа, интимни спомени с нагарчащ привкус. За сбогом ни махат очаквания, изгубили аромат и скрити в безволните ни длани.

Но житейската глъч не стихва във всемирния си рай: единство от монотонна сивота и замайваща божественост. В лириката на Николова контрастните теми взаимно се допълват. Минало, настояще и бъдеще просто сменят местата си. В редица стихове е застинало тревожно очакване за предстоящ взрив на интелектуалните пластове. Къде? В каква посока? И защо? Нещо ще се случи…

Нещо непременно ще избухне, разкривайки кодирания си замисъл и ние ще го докоснем. В силата на словото ще открием бъдещото време, което ни очаква. Мисията ни е да повдигнем завесата му и да престъпим в плоскостта на екзистенциалното прозрение. Нужно е само малко търпение, стоплено с усещането за взаимност. Защото иначе:

Ако Земята се взриви
и всичко се обърка,
възможно е
прахът ми
да се смеси с твоя.
Тогава ще избухне
втори взрив
и всичко ще анихилира.
Безвъзвратно!          „Анихилация”

За книгата на Анка Николова може да се говори много. Тя е сериозна илюстрация на съвременната българска философска лирика. Вярно и мъдро поднесено съчетание между общочовешката проблематика и копнежите на отделната личност.

В това се крие силата на внушението в стиховете й, поднесени откровено и достъпно. И сякаш откриваме сами себе си - тук, в този психологически етюд, или там, в емоционалната топлина на споделеното.

Все достойнства, заради които си заслужава да разгърнем „Летенето е изкусителна примамка” не веднъж и два пъти…