ВОДА
Някои смятат това за страшна беда,
някои изпадат от това в отчаяние,
да им кажат: „В стиховете ти има вода”.
А за мене това е призвание.
А за мене това е достойнство и чест,
за мене е гордост небивала -
никога такава похвала до днес
към мене не се е изливала.
Не искам стихът ми да бъде вермут,
нито върла троянска ракия
и за да разсея настъпилия смут,
картите си ще разкрия.
Разбира се, вместо с някакъв си ликьор
ако с нашенска сливовица
сравнят моя стих, ще бъда горд
с българската гордост на щастливеца.
Но все пак предпочитам да сравнят с вода
моите стихове и песни -
лошо ли е, моите опоненти без следа
от водата да бъдат отнесени!
Бъди, мой стих, бъди вода,
високо от Рила избликнала,
бъди вода в черноземната бразда,
в пшеницата буйно поникнала.
Бъди вода от наш язовир,
ударила мощно в турбините,
(но не бъди вода в димчовски потир,
не бъди, все пак, във виното…)
Бъди вода от Янтра и Вит,
от Черно море и от Дунава,
вода под мост, от Фичето извит,
вода от басейн за плуване.
*
Приятели, поети, не е беда,
че в критични интриги сме вплетени,
бедата е, че имат много малко вода,
че са сухички стиховете ни.
1965
