Атанас Янев

РАВНОСМЕТКА

Заблудите ненужни са, момчета,
въздишащи по белоцветни вишни.
В родината на Ботевата чета,
момчета, знайте - вие сте излишни.

Излишни сте - това е толкоз просто,
защото се превърнахте в мъже,
които помнят, че един Апостол
виси на отоманското въже.

Зад вашата любов сега наднича
народният, добре наточен нож.
И как да вярваш, щом се опаричиха
дори и братчетата на Гаврош?

Сред ропота на нрави стихоплетски
надеждата ви вече е отнета.
Наивно е да гаснеш по „Радецки”
и да обичаш някаква Венета.

Наивник е и който не презира,
и е обречен, който не пълзи.
Момчета, зад усмивките съзирам
потоци от кръвясали сълзи.

През тях България сама и бледа -
на Самуил последния боец -
с две очи избодени ни гледа
и носи трънения си венец.

Плачете! Че плачът ви ще усмихне
най-мрачните ъгли на всеки здрач,
докато най-накрая не притихне
със вас и моя непотребен плач…

Докато най-накрая разберете,
момчета, но сега сте заблудени,
че няма за какво тук да умрете,
особено преди да сте родени.

ПО ЖИЦАТА

Моканина тежко въздиша -
ах, проклета човешка съдба.
Нямаш време стих да напишеш
и да почнеш борба.

А знам, че по-иначе може -
знам, болнавото, младо момиче
има шанс да го види, мой Боже,
бялото птиче.

ПЪТУВАНЕ С ВЛАК

През стъклото на стария вагон
в шумния подбалкански влак,
съзирам донкихотски вихрогон
да гони теменужения злак.

Природата в радостно затишие
трепти. Обезлистени дървеса
се вглеждат в две четиристишия,
целунати от звездни небеса.

КРАЯТ НА ПЕСЕНТА

В зелените Родопи под сурдинка
Ибрям Али със плач разсече
въздуха за тази тъжна вечер
и Руфинка.

Руфинке, бяло птиче ми додаде,
че истински ме любеше, нали?
Със песен на уста Ибрям Али
се предаде.

СМИСЛЕНОСТ

Завръщам се в родната си къща
и от друма прашен виждам как
един самотен облак и намръщен
обсипва с ласки остарял букак.

Пристъпвам в родните ми двори -
баща ми изнемогващ пак оре.
Човек за нещо трябва да се бори
и пак за нещо в края да умре.

ФАБРИКА

Фабрика. А сводът озлобен
над нея грачи стряскащо и
плаче.
Животът - още без да е роден,
умира непотребен и
сумрачен.

Истината - хлебният комат
трябва да е топъл и
наличен.
Работниците гаснеха от глад,
замлъкнали в шума
фабричен.

Припукваха износените кости,
във себе си събрали
безразличие,
и викаха със думи прости,
че времето е тежко… и е
ничие.

ЧУВСТВА

Отдавна всички чувства са бездомни
и гаснат по тъмничните кьошета.
Съдбата им безлична и проклета
след време никой няма да си спомни.

След време никой няма да попита
и никой няма нищо да възпява.
Във кръчмите на писаната врява
ще има маси само за шарлита.

ЩАСТЛИВЕЦ

От „Витоша” Алеко вече гледа.
Пореден бар. Пращи огромен пир.
Превърнахме Родината си бледа
в Бай Ганьо, който търси келепир.

Нощ. По булевардните кьошета
блещукат лампиони неуместно.
Щастливецо, отдавна на решето
направи те героят ти известен.