Павлина Павлова

Докато прекосяваше тревната площ към паркинга пред офиса си, Богдан Соколов беше пресрещнат от мъж, приблизително на неговата възраст, който го заговори:
- Искам да ви покажа една снимка.
- Каква снимка? Познаваме ли се?
- С вас - не, но със съпругата ви бяхме съседи.
- О, тя ще се зарадва, като й разкажа.
- Съмнявам се.
- Защо?
- Ами, погледнете снимката.
- Чия е?
- Нейна.
- Групости! - Богдан плъзна пренебрежително поглед по снимката на грозното кривогледо момиче с гърбав нос и стърчащи зъби, с плоски гърди и тънки крака. - Очевидно грешите. Ето как изглежда съпругата ми.
Той бързо измъкна от паметта на смартфона си снимката на Сирма по бански костюм. Беше я направил на яхтата им преди месец.
Непознатият презрително се засмя:
- Сам казахте: “как изглежда”. Сега! Но това е същото момиче от моята снимка. Не разпознахте ли къщата на родители й?
Богдан се вгледа по-внимателно.
- Тя е. Но всеки би могъл да се снима пред нея. Щом сте били съседи, може да е на ваша близка.
- “Всеки”? Не го вярвате, нали?
- Добре, де, не всеки. Ала как не забелязвате, че снимките са на различни жени?
- Само донякъде. Просто вашата е направена след близо две годишни пластични операции, нов бюст, повдигане на седалището, корекция на бедрата, корекция на носа, корекция и ботокс на устните, присаждане на коса, нови вежди, смяна на зъбите…
- Чакайте, защо ми разказвате всичко това?
- Защото се оженихте преди месец и скоро може да станете баща. Да не се изненадате, когато зърнете своя наследник. Защото той няма да прилича нито на вас, нито на съпругата ви, а на жената от моята снимка Довиждане.
- Къде тръгнахте? Не си казахте името.
- Игнат.
- И защо ми разбихте живота?
- Тя ще ви разкаже, ако поискате.
Игнат махна неопределено с ръка и бързешком се отдалечи. Случайно или не, снимката политна и падна на тревата.
Богдан пристъпи и я вдигна.
“Боже, оженил съм се за Квазимодо в пола! Какво ще правя сега?”
На гърба на снимката пишеше: “Завинаги твоя!”