Мария Маринова

Надето беше най-веселото момиченце в предучилищната група. Тя все намираше каква случка да разкаже, ама така, че децата се държаха за коремчетата от смях.
- Наде, разкажи ни пак, как си искала да се качиш на гърба на една козичка, когато си била на село и тя те е изхвърлила на земята….
Момиченцето никога не отказваше. Даже всеки път все повече украсяваше историите. И макар да знаеха, че често си ги измисля, всички й се възхищаваха.
- Надето има въображение. И умее да разказва интересно! - хвалеше я и учителката.
Наближаваше Коледа. В детската градина всеки ден цареше весело настроение. Госпожата влизаше все с нови и нови идеи и предложения - как да украсят елхата, стаята… Всеки се стараеше да направи най-красивата играчка и да смае останалите.
- Виж, каква звезда съм направила! Тя е вълшебна! - говореше Надето - Докоснеш ли я, всяко твое желание се сбъдва!
- Да, бе, да! - не вярваха малчуганите.
- Ще ми я подариш ли? - попита Ивко, дребничко и тихо момченце.
- Не, Ивко. Ще я окачим на елхата… Ееей, там! Да огрява цялата стая! И да ни носи късмет!
Оставаше една седмица до коледното тържество.
Един ден Ивко не дойде на детска градина. Не дойде и на следващия. Децата се разтревожиха.
- Ивко е болен. Сигурно няма да може да дойде на тържеството! - каза им госпожата.
- Тогава да отидем да го видим! - предложиха децата.
Надето бързо притегли една масичка към елхата. Сложи върху нея едно столче и се покачи на него.
- Какво ще правиш? - попита я някой.
- Ще видиш! - отговори момиченцето.
Когато влязоха в стаята, Ивко лежеше в леглото си, завит до брадичката. Очичките му се напълниха със сълзи.
- Виж, колко неща сме ти донесли! - показваха му лакомствата децата.
- А аз ти нося, ето, това! - каза Надето.
И звездата заблестя в дланта й.
- Вълшебната звезда!? - грейна погледа на Ивко.
- Да. Подарявам ти я.Тя наистина е вълшебна! Дръж я в ръката си и повтаряй: Искам да оздравея! Ще оздравея! Ще оздравея!
- Добре! - каза момченцето и пое с благодарност лъскавата звездичка.
В деня на коледното тържество, вратата на детската градина се отвори и в стаята влезе Ивко. Здрав и читав.
- Ивко е тук! Ивко е оздравял! - заскачаха децата от радост.
Ивко отиде до Надето, а в разтворената му длан весело и празнично се кипреше звездичката.
- Благодаря ти! Тя наистина е вълшебна! Всеки ден я притисках до сърцето си и й повтарях желанието си. И ето, че…отново съм здрав!
- Всичко става вълшебно и върши чудеса, когато вярваш в него! Това ми го каза мама! - прегърна го Надето и двамата се втурнаха към елхата.