Чайка Миленкова

Аз съм част от една върволица.
Аз не нося ни броня - ни щит.
Аз не съм недостъпна жрица
и към мене е пътя открит.

Ти, тълпа, на която доскоро
съм гадала приема свиреп,
си ме сляла с всичките хора
и живея и дишам чрез теб.

Ние сме двете безпомощно свързани
във кръга без начало и край -
и с оброк нечовешки обвързани
да превръщаме ада във рай.

Ти сърцето си - аз съм кръвта ти,
аз снова по широкия друм,
с потъмнялата пот на земята ти,
пак при теб се завръщам без шум.

И излизам отново пречистена
сякаш ново, зелено стебло,
и се втурвам в недрата разнищени
на безсмъртното, вечно тело.

——————————

в. „Литературен живот”, г. 2, бр. 5-6, 6 юли 1942 г.