Димитър Златев

Пак хор от коледни камбани
във делника ни сив отеква
с най-чаканата вест: Надежда
се ражда - светла и желана!

Сърцето си пак да пречисти
от алчност и от зло човека
и Витлеемската комета
знак в пътя му да си остане.

Но смут душите ни разпъва
и страх извира от гледеца
пред тъй отприщените страсти
в зверилницата на живота.

И не с подаръци днес крачим
към яслата на Младенеца,
а с тежкия си кръст на рамо
вървим към своята Голгота.

От сто химери ослепели,
в мъгла ни водят еднооки
и ние доверчиво крачим
след гласовете им лъжливи.

А Моисей един е нужен,
повел във вярната посока
през мрак, омраза и заблуди
на светъл бряг да стъпим живи.

Но вместо Моисей, в надвара
крещят лъжливите пророци
и вярата в гръдта топи се
като във суша житно зрънце…

Камбанен звън дано разтвори
залостените ни прозорци,
дано очите ни обистри
от днес Рождественското Слънце!